Коментарите са свободни. Няма да бъде изтрит нито един. Отнася се за всички постинги. (Доколкото това зависи от автора, а не от администраторите на страницата)

Повелителят на думите

Някой би казал, че Повелителят на думите е Господ. Думите са закони и всяка от думите носи точно определен, „закован“ смисъл. Ако човек, по своя преценка, промени значението на думите и когато е гладен поиска отрова, вместо хляб – той няма да оцелее. Думите са закони на живот и смърт.

***

В годините на прехода често чуваме, че българите са инертни, страхливи, примирени, не отстояват правата си, не протестират. Вярно е, че не се вдигаме на протести като гърците или румънците, но е възможно да има и други причини за това. Ето една – трудностите, които сме преживели в дългата си история, ни карат задължително да мислим.

Факти:

При откриването на българското Председателство на 11 януари 2018  бяха насрочени много протести. Всички министри, които взеха отношение по този въпрос, казаха, че протестите са част от демокрацията и ги възприеха като съвсем нормална реакция на хората. В своите изказвания чуждестранните участници го потвърдиха. Министър Председателят дори предложи в услуга на протестиращите да се предоставят улични билбордове.

НЯМА КАК ДА СЕ БОРИШ СЪС СТАТУКВОТО ЧРЕЗ ПРОТЕСТИ, КОИТО ВЕЧЕ СА ЧАСТ ОТ СТАТУКВОТО.

Звучи отчайващо, но е така: Протестите не вършат работа. Вижте резултатите от многоцветните революции през последните десетилетия – граждански и други видове войни. Протестите са част от статуквото.

Думите все още не са:

Напоследък най-ожесточената битка е битката срещу „фалшивите новини“. Тя е мащабна, световна битка. Част от нашите медии откриха специални рубрики за борба срещу „фалшивите новини“ и заеха мястото на Повелителя на думите. Българският еврокомисар посочи, че сред приоритетите на нашето Председателство (един от които е цифровизацията) – акцент ще бъде борбата с „фалшивите новини“. От тази година в учебниците по история за 10ти клас е включен раздел за социалистическия период и за прехода. Тръгна нов, ожесточен дебат за оценката на времената след 1944 г.

Битката със статуквото вече не е на улицата, а върху листа. Съзнателно не казвам интернет или други медии, а - листа, ХАРТИЯТА. Когато битката се води в медиите, тя се нарича пропаганда. Пропагандата не е опасна за нас, българите. Виждали сме какво ли не, закалени сме от времената  на социализма. Както тогава, така и днес, надали някой ще търпи друг да Повелява кое е черно и кое – бяло.

Листът хартия е друго нещо: Под формата на дневник, спомени за близки събития и хора, оценка за проблеми, които ни вълнуват – листът хартия е предназначен за децата във всяко семейство. Човек не лъже децата си. Нека написаното на лист хартия стигне до децата като най-ценно завещание. Колкото повече хора пишат върху хартия, толкова по-безопасно ще живеят децата. Пишете хора!


Свързан текст:  "Мощехранилница"  
http://martenitca.000webhostapp.com/Текстове/

Приятел, за „трол“ не ставаш, не се напъвай!

Напротив, ставам за трол, но никой не иска да ме наеме.