Наричат го царско число. Неговата половина – числото 11, също е царско. Астролозите сигурно ще ви дадат по-верни аргументи за наименованията на числата. Ето и моето мнение на неспециалист.

Базирано е на древния български календар, датиран на повече от 7500 години. Календарът е слънчев не само защото началото му е съобразено с навлизането на слънцето в нов годишен цикъл, а и защото отразява четирите периода на нарастване и стареене на слънцето. Отбелязва ги с числото 22 – слънчевото число, царското число. Числото на господаря на живота.

Съвършенството на Календара на българите е в двете нулеви числа: Първото нулево число е 22 декември – днес Игнажден. Това е най-краткия ден, ден без слънце. След него се ражда слънцето (рождество слънчево), превърнато по-късно в Рождество Христово. По Календара на българите, това е Новата година. Второто слънчево число се появява през високосните години и се отчита не през февруари, а в края на м. юни. В сравнителния календар между древния български и Грегорианския, който ползваме сега, това е Еньовден, денят след 22 юни. Второто слънчево число разполовява годината.

В кръга на дните от годината, ако свържем двете дати – ще получим вертикална черта. Горе е най-краткият ден, (Игнажден), долу – най-дългия (Еньовден). Точките, в които денят и нощта се уравновесяват, са пролетното и есенното равноденствие. Те са уравновесена везна – хоризонтална линия през средата на вертикалната линия. Иначе казано, кръст – знакът на слънцето.

Има кръстове с две допълнителни наклонени черти. По-малка – горе, за да обозначи най-краткия ден и по-дълга долу – за най-дългия ден. Те са православни кръстове. Много келтски кръстове съдържат и кръга на слънцето, очертан около пресечната точка на хоризонталната и вертикалната линия. Има католически кръстове с лъчите на слънцето, които излизат от центъра.

Днес електричеството в домовете, ни прави много по-малко зависими от космичната светлина и доста по-нечувствителни към нея. От знанието за слънцето сме запазили това, че годината се дели на четири сезона и всеки сезон има начало. Празнуваме Игнажден на 20, вместо на 22 декември, а настъпването на пролетта – на 20, вместо на 22 март. Така е, според астрономическите изследвания, които цепят секундата на две и могат да определят точно кога слънцето навлиза в нова фаза там, някъде горе, в космоса. Но попитайте някоя баба кога започва пролетта тук, на земята?

22 март е. Първа пролет. Честито!

Със забележката, че ни предстои да преработим календара, може да го свалите тук:

http://martenitca.000webhostapp.com/Календар/

pdf, A4, сравнителен календар между Календара на българите и Грегорианския за 2018 г.

 

Всяко число и цифра имат значение, martenitca. Добре пишеш за древния български календар. За него писах във Wikipedia, но не ми признаха творението. Може да видиш темата:
barin.blog/regionalni/2015/04/01/bylgarskiiat-kalendar.1350888
Поздрави!