За няколко думи, които често употребяваме:

Безопасност на храните:

Обемът на стомаха е голям колкото двете ни събрани една до друга шепи. Казват, че това количество храна е достатъчно, за да ни даде сила за целия ден. Когато храната не носи такава сила, по инстинкт ядем повече. Качествата на храната са свързани с потенциала й да ни направи жизнени и здрави. А вкуса й – да ни достави удоволствие. Напоследък говорим основно за „безопасност на храните“. Доколкото знам, добре сдъвкана, тревата също е безопасна. Ако си поставим толкова ниска цел, не трябва да очакваме високи резултати.

Морално остаряла техника:

Имам познат, който е виртуоз на клавиатурата. Когато му поискам съвет каква техника да си купя, той поглежда над очилата и казва: По принцип, докато стигне до магазина, всяка компютърна техника вече е остаряла. Вярно е, защото новите програмни продукти, често не са сходими с вече закупената от нас техника. Но истината е, че това е ДЕФЕКТ на всяка компютърна техника, а не само на закупената. Ако приемем израза „морално остаряла техника“ като ДЕФЕКТ на всяка електроника, специалистите ще намерят изход от положението. По търговски съображения за момента, изразът се свързва само с вече закупеното от нас. Целта е да бъдем окуражени и насърчени да изхвърлим нещо, което е здраво и работещо и да купим ново. В този смисъл, синоним на „морално остарялата техника“ е думата „разхищение“.

Материалознание:

Материалознанието е научна дисциплина, която изучава качествата на материалите. Редом с това, в практиката си, човек усвоява знания за поведението на различните материали, ползвани в бита. Точно като практическо знание за бита, думата „материалознание“ изчезна.
В мебелния магазин, много хора не могат да различат кой стол е направен от масивно дърво и кой – от стърготини плюс пълнители. Най-очевидно е непознаването на материалите в текстила. Някога всяка баба е била експерт. Със затворени очи, само като разтърка тъканта между пръстите си е можела да каже дали държи памук, вълна, коприна. Видовете тъкани са били по-малко. Днес не си струва да помним имената им. Те са дълги, започват с „поли…“ и съдържат цели формули. Непрекъснато се произвеждат нови видове. Работата е там, че колкото повече са имената и видовете тъкани, толкова повече се заблуждаваме, че живеем в изобилие. Истината е, че преобладаващото количество тъкани се произвеждат от нефт.
Не живеем в изобилие. Живеем в свят с едноресурсна икономика. Отнася се не само за тъканите, но и за пресованите подови настилки, килимите, пердетата, пълнителите в мебелите, дунапрените и стиропорите, пластмасовата душ-кабина и почти всички опаковки, плюс дрехите и обувките, разбира се. Ходим облечени така, сякаш сме изпълзяли от подземията…

Понякога многото думи ни водят към заблуда. Всички те са синоним на пластмаса (твърда, течна, влакна, пяна, пълнители). Затова е възможно да чуете нов и непознат израз в езика: Ботушът ми се счупи.

Еко кожа:

За да е „еко“, тази тъкан би следвало да има естествено, здравословно и благотворно влияние върху кожата на човека и върху цялото му тяло. Истината е, че това е вид мушама. Нарича се „еко“, защото пести природни ресурси. Словосъчетанието води към заблуждение за здравето и комфорта на тялото.

Био краставица:

Отказвам се да обсъждам съчетаването на тези две думи. За жалост, голяма част от изрази като „еко кожа“, „био краставица“, "антибактериални материали" се правят с търговска цел и се налагат в езика през медиите.

Мнение:

Думи като „мнение“ „позиция“, „твърдение“ претърпяха метаморфоза и се превърнаха в заместител на думата „истина“. В стремежа си да отговорят на повика за плурализъм и да представят различни гледни точки, медиите буквално пропускат самите събития и вместо тях ни заливат с разни мнения. Истините не са толкова много, колкото мненията. Къде е истината? Какво стана със Скрипал? – Отровен ли е от руснаците? ДА или НЕ. Вместо отговор задушихме истината с безброй мнения…

Краен либерал. Краен националист:

Определението „краен“ съдържа оценка. То е сигнал за всеки слушател, че тези, които го употребяват, изразяват позиция. Не са безпристрасни.

Налагането на подобни съчетания през медиите преследва политически цели. Хубаво е да се замислим и върху други изрази, които устойчиво навлизат в езика ни през медиите: „несистемна партия“, „ислямска държава“, „гражданска война в Сирия“, „свободна сирийска армия“, „национална опозиция“, „бежанец“, „пришълец“, „миротворец“.

Ако употребяваме думи и изрази без да си даваме сметка какъв замисъл стои зад тях, защо системно се налагат в езика, попадаме във въртопа на бръщолевенето. Ходим като натровени, говорим като урочасани. Живеем в несвяст. Явлението не е ново. Познато е от векове. Църквата има специална молитва за хора, поразени от бръщолевенето. Нарича се молитва за свяст и вразумление.