Има случки незначителни. Неважни. Не се отразяват на икономиката, нямат отношение към политиката. Влияят върху живота на малка група хора, дори – на един човек. Въпреки това те стават част от вълненията и страстите на нацията, част от националната култура, даже влизат в историята. Това е така, защото незначителните случки, за които говоря, са случки – символи. Случки – басни. Случки, с които животът ни дава някакъв знак: Крава, Бразда, Крайненец

Човек, който живее в покрайнините, често наричат Крайненец. Преди няколко дни, вероятно подгонена от мечка или друго диво животно, кравата на Крайненеца пресече границата и влезе в Сърбия. Там хората не я откраднаха. Не я заклаха. Нахраниха я. Напоиха я. Извикаха лекар да я прегледа. И щом научиха, че Крайненецът от другата страна на границата я търси, както изисква човещината, му я върнаха. А тук, както изисква законът, властите казаха, че щом кравата е пресякла границата на ЕС, ще бъде екзекутирана.

Кой пише тези закони, мислеше Крайненецът. А дивите животни, които пресичат границата, умъртвяват ли ги? Как разбират кое животно е минало от другата страна? Как го убиват? Хайки ли правят? Не искам европейски ценности, искам човещина.

Крайненецът не мигна през нощта. На сутринта, вместо да чака екзекуцията, запрегна кравата в каруцата и я поведе към браздата на границата. Там я освободи от хомота и прошепна в ухото й: Бягай. Тук за теб няма живот. Връщай се в Босилеградско. Там са хората. Там е човещината.

Кравата не помръдна. Крайненецът я хвана за рогата, почна да я тегли и да я моли да бяга. Вместо това тя легна в браздата.

„Боне въздъхна отчаяно. Погледна нивата, която пръхнеше, погледна гората, която мълчеше, погледна Белчо, който пасеше кротко на слога, погледна слънцето, което бързаше, и видя, че е самичък в тоя валог, че отникъде няма помощ…

—  Стани, миличка! Стани, че мечката е в гората, ще дойде да те изяде! — почна да я плаши той.

После взе от колата вехто скъсано чердже, наметна се с него, влезе в гората и почна да реве като мечка и да лази на четири крака към бедната крава.

—  Бау!… Ауу!…"

Елин Пелин, „На браздата“