Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.06 19:44 - Безопасно ли е безопасното хранене?
Автор: martenitca Категория: Лични дневници   
Прочетен: 258 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 17.06 20:58


През последните месеци говорихме много за двойните стандарти при вноса на храни. За българина, който е третиран като човек – втора ръка. Ако прибавим към това устрема на някои политици да „воюват“ в ЕС за правата ни, ще излезе така, че ние тепърва ще се учим как и какво да ядем. Това не е вярно.

Нормално е, когато предстои да решим даден проблем, съзнателно да го преувеличим, но след това е добре да се върнем към реалността:

Въпреки мъчителния преход, въпреки „неморалния“ вносен скраб на 20-годишно замразено месо и развалена царевица, в сравнение с много други места по света, ние все още ядем доста качествена храна. Спасява ни бедността.

Бедността:

С изключение на 3-4 от големите градове, всеки двор има градинка. През лятото половин България яде качествени зеленчуци. Мнозина успяват да приготвят и зимнина. Имаше време, когато домашното консервиране беше подложено на унизителни подигравки. Вече не е така.

Вишневото сладко на бабите и домашно приготвената лютеница са високо ценени от внуците. Нещо повече – те са превърнати в запазена марка. Знаят ги и бизнесмените, и чуждестранните инвеститори. Не е вярно, че те не се интересуват от пренебрежимо малкия български пазар. Напротив, проучили са го много добре и са брандирали стоката си с нашите баби.

Почтеността:

Лекарят има Хипократова клетва. Производителят на храна се е клел пред хляба.

Живеем във време, в което това старо правило не е валидно. Живеем във време, в което се БОРИМ за безопасност на храните.

Сдъвкан добре, райграсът също е безопасен. Такова ниско изискване като „безопасност на храните“ няма как да доведе до високи резултати. Такова ниско изискване като „безопасност“ си е направо опасно. То означава, че храната в опаковката просто няма да ни отрови.

За да не се изненадваме какво ще открием в найлона, след като го отворим, сме длъжни да четем ситните букви на опаковките. Всички ни призовават към ей това.

image

Ако не може да разчитаме на почтеност за съдържанието на храната, защо да разчитаме на почтеност в надписа на етикета?

Ситните букви:

Не се отнася само за храните. Медиите ни призовават да четем ситните букви в договорите с банките, застрахователите, мобилните оператори, топлофикациите, фирмите за вода и бързи кредити. В България ситните букви се превърнаха в символ на „непочтеност“.

Шрифтът е сигнал за далавера и лъжа. Медиите, които ни призовават да четем ситните букви, всеки ден в прав текст ни казват: Не вярвайте на никого. Сами сте. Никой няма да ви защити. Не се доверявайте на бизнеса. Не се доверявайте на държавата.

Ако прибавим към тези твърдения израза „Безопастност на храните“, ще получим следното: Всичко, което държавата, като регулатор, изисква от производителите, е храната да не ни отрови.

Какво пише на етикета:

Единственото изискване е това, което е произвел бизнеса, да отговаря на написаното върху етикета. Ако вие произвеждате телешки салам, но слагате в него само пилешко месо и написаното върху етикета е, че този телешки салам се произвежда от пилешко месо – вашият продукт ще бъде одобрен.

Производителят сам определя състава. Контролните органи следят единствено дали рецептата отговаря на съдържанието.

Ако в рецептата, която сами съставяте пише, че произвеждате шипков мармалад от дренки – продуктът ви ще бъде одобрен. Това не е парадокс. Такъв е законът, а както знаем, върховенството на закона стои над всичко, включително и над почтеността.

Закон за училищното образование и предучилищното ВЪЗПИТАНИЕ и подготовка

Това е пълното заглавие на проект за закон у нас. Както се вижда, възпитанието няма място в училище. То приключва в предучилищната група. След това е оставено в ръцете на Неправителствени организации и добрата воля на учителя.

А родителите? Почтеността, моралът, качеството на законите и тяхното върховенство е пряко свързано с възпитанието у дома. Ще ядем това, което си надробим вкъщи.

Ако се замисли, всеки от нас лесно ще установи, че повечето от страшните грешки на прехода са плод не от липса на образование, а от лошо възпитание. В болшинството си, нашите политици са образовани, но невъзпитани.

Един възпитан, морален човек, макар и със средно образование, ще създаде много по-добър закон, отколкото един високообразован мерзавец. Същото се отнася както за производителите, така и за търговците на храни.


ВСЯКА СТОКА, ЧИЙТО ЕТИКЕТ Е НАПИСАН ТАКА, ЧЕ ДА НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРОЧЕТЕ – ОЗНАЧАВА НЕУВАЖЕНИЕ КЪМ КЛИЕНТА И ЛИПСА НА ВЪЗПИТАНИЕ.

 

ВСЯКА СТОКА, КОЯТО СЕ ПРОДАВА НА КИЛОГРАМ, БЕЗ ЯСНО ДА Е ПОСОЧЕНА ЦЕНАТА ЗА КИЛОГРАМ – ОЗНАЧАВА НЕУВАЖЕНИЕ КЪМ КЛИЕНТА И ЛИПСА НА ВЪЗПИТАНИЕ.

 

ВСЯКА СТОКА, В ЕТИКЕТА НА КОЯТО НЕ Е ПОСОЧЕН ПРОИЗХОДА НА СУРОВИНИТЕ (България или друга страна) – ОЗНАЧАВА НЕУВАЖЕНИЕ КЪМ КЛИЕНТА И ЛИПСА НА ВЪЗПИТАНИЕ.

 

Срамота е да си дърпаме ушите и тепърва да се възпитаваме

Срамота е да си дърпаме ушите, но клиентът има право даже да накаже на колене зад вратата всеки невъзпитан търговец, който не го уважава.

 

Технологиите и безопасността на храните

 

Високите технологии се създават основно за военната промишленост и бизнеса. За бизнеса - те имат цел да намалят разходите за суровини, ток, вода, броя на производствените операции. Да увеличат продукцията и продажбите. Здравословното и пълноценно хранене не е сред целите на технологиите, поръчани от бизнеса. Те са заменени от други изисквания, полезни за бизнеса.

(1). Добър търговски вид на стоката: Доматите трябва да бъдат красиви. Краставиците – прави.

(2). Издръжливост на стоката, която да не се разваля за дълъг период от време: грамадни, яки чушки, глава чесън с масивен кол по средата.

Съществува технология, която по-много ефектен начин имитира мазните сланинки в салама. Кому е нужно това? – Повечето хора не ги харесват, децата даже ги отстраняват. Вярно е, но така саламът изглежда истински...

 

Технологиите и хранителните добавки

 

Хранителните добавки са сравнително нов продукт. Първоначално се ползват от спортистите, а от около половин век стават много популярни и сред останалите групи хора – млади и стари.

Например, технологията за шлифоване на житното зърно отстранява обвивката му. Брашното става по-фино и по-светло. Печивата от бяло брашно – по привлекателни на външен вид.

Но растенията в природата притежават така наречения синергичен ефект: едни части от растението са носител на активното вещество, други части – спомагат за усвояване на активното вещество в стомаха.

Такива са фибрите, които ние сме отстранили при шлифоването на зърното. Веднъж плащаме за отстраняване на обвивката на зърното и още веднъж – за да си купим фибрите отделно, под формата на хранителна добавка. Дали не оглупяваме?

 

При замразените картофи има подобен ефект: Ако сложите в пръстта на някоя саксия обелката – тя ще поникне. А обеленият картоф – няма да поникне. В конкретния случай животът (хранителната енергия) е в обвивката.

Когато обелката се отдели от картофа с месеци по-рано, хранителните свойства намаляват. Трябва да ядем големи количества, за да получим достатъчно енергия или да пием витамини и други енергизиращи хранителни добавки. Технологията обаче отговаря на бизнес изискването – да улесни клиента. Тези картофи не се белят и не се режат. Готови са, лесни са за бързо ползване.

 

Опаковките и безопасността на храните

 

Ако сиренето и салама не са предварително претеглени и опаковани, в големите супер маркети ще е нужен много повече персонал. Ще са нужни още работници за претегляне на стоките. Освен на касите, ще има опашки и на щандовете. Оборотът от клиенти ще бъде по-малък.

Херметизирането на храни в найлони и пластмаси е вредно. Да, така е. Вредно е, но не е отровно. А ние говорим само за БЕЗОПАСНОСТ на храните.

 

За вредното влияние на пластмасите и найлоните върху храните е писано много и всеки ще си го прочете сам. Тук ще кажа единствено, че когато си купуваме кафе в пластмасова чаша, тя омеква.

Това означава, че при затопляне пластмасата контактува със съдържанието в чашата.

Повечето минерални води в пластмасови бутилки извират горещи. За да се превърне в кисело, прясното мляко отлежава топло с часове в кофичките. Същото се отнася за сосове и сладка, които се наливат след варене. Всички тези храни са безопасни…

 

Бърза храна и бързо живеене

 

Бързото гълтане без дъвчене е вредно. Няма да говорим за него. Бързата храна е съвсем друго нещо. Това е храната, която не спазва „технологичните“ срокове на природата за нормалното узряване на един плод или израстване на животните за месо.

Когато види дребните жълти цветчета на доматите в градината, всяка баба от село ще ви каже, че след 45 дни ще яде зрели домати.

Това е "технологичния" срок, зададен от природата, за този зеленчук. От периода на слънцегреене зависят качествата на плода и дали той съдържа в себе си достатъчно живот (хранителност - сила, енергия, здраве).

Съкращаването на природно зададените срокове става с различни торове при растенията и смески при животните. Най-големи са „постиженията“ при отглеждане на птици.

Там технологиите са толкова напреднали, че могат да определят коя част от птицата да израстне най-бързо – бялото месо (гърдите на пилето), тъй като това месо се продава най-скъпо. Костите на птиците не издържат ненормалния растеж. Чупят се. Животните се влачат.

Логично е да предположим, че бързо произведената храна, която влиза в нашия организъм, влияе пряко върху тялото ни и неговото бързо стареене.

До съвсем скоро статистиките винаги отчитаха повишаване на възрастта на населението. Последните преброявания за първи път сочат намаляване на продължителността на живота.

 

Сезонно хранене

 

Сезонното хранене означава ритъм, разнообразие и синхрон с природата. Когато казвам, че в сравнение с други места, нашата храна все още е много добра, имам предвид сезонното хранене.

Ако сте забелязали, рекламата на лекарства в медиите има сезонен характер: В определен сезон се рекламират хапчета за кости и стави, в друг период – за бъбреци. Това е така, защото органите от човешкото тяло имат собствен годишен ритъм – период, в който са активни и период, в който са пасивни. Фармацефтите знаят това и се възползват от ритъма на активност.

За целите на рекламата, най-подходящ е периодът, в който даден орган се „обажда“ (боли).

За целите на здравето е важен периодът, в който профилактиката на даден орган ще се извърши най-лесно с помощтта на храната.

Климатичните условия не позволяват такъв синхрон навсякъде. Горещият или студен климат ограничава разнообразието от храни, които се произвеждат на дадена територия. Макар и да не го осъзнаваме, ние притежаваме богатството на сезонното хранене.

Синхронът между човешкото тяло и природата е в това храната, необходима за профилактика на ВСЕКИ ОРГАН да се появи точно в периода, когато профилактиката му ще се извърши най-лесно.

Такава тънка настройка между тялото и подходящата за него храна не е по силите на един човешки живот. Но затова същестуват традициите.

Вероятно и вие сте чували, че за българина думата „празник“ е синоним на „плюскане“. Не е точно така. Празничната трапеза определя насоката на хранене за периода до следващия празник.

При наличието на такъв съвършен синхрон, ние българите "народ-втора ръка"  не е добре да падаме до ниво "Безопастност на храните“.




Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: martenitca
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6783
Постинги: 25
Коментари: 28
Гласове: 24
Архив
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031