Днешните фалшиви новини са утрешната фалшива история.

Със стара дата към фалшивите новини може да пречислим македонския език.

След Балканските войни Македония е разделена на 3 части: Егейска, Вардарска, Пиринска. Земите на Егейска и Вардарска Македония са откъснати от България. Гърция обявява българите в Егейска Македония за гърци. Вардарска Македония влиза в състава на кралство Югославия и въвежда сръбския едик. Българският език е забранен.

Според погрешните представи на Коминтерна, единственият начин за обединение на трите области е създаването на Македонска нация и Македонски език. Предвижда се, след време тази нова нация да присъедини Егейска и Пиринска Македония към Вардарска в бъдеща балканска федерация.

В резултат на мощна пропаганда голяма част от населението на Егейска и Вардарска Македония днес се обявява за македонско. В България, в Пиринска Македония също има хора, които смятат, че са македонци.

Като гледаме лицата на участниците в протестите за името на република Македония, ще установим, че повечето хора и от двете държави искрено вярват, че те са истинските наследници на Александър Македонски и говорят неговия език.

Нации и езици, утвърдени чрез постановления, създават фалшиво минало. Фалшивото минало създава фалшива действителност, която кара хората да вземат грешни решения в настоящето. Води ги по път, който понякога стига до кръв. Затова казваме, че истината в историята пази следващите поколения от грешки и кръв. С една дума:

Историята пази народа.

По време на мимолетното министерстване на Меглена Кунева, като министър на образованието, възникна предложението изразът „турско робство“ да отпадне от учебниците по история и да бъде заменен с „турско присъствие“. Появиха се аргументи, от рода:

През последния век от робството българите са имали повече свободи. Развивали са занаяти и търговия. „Съжителствали“ са с турците.

Или: В името на добрите взаимоотношения със съседна Турция не трябва да ровим в миналото. Не трябва да говорим за геноцид. Миналото няма значение. Важно е настоящето. Формулировките в учебниците са само думи. Нищо не зависи от думите.

На такива аргументи отговорът е един: Гледайте лицата на хората, които протестират за името на република Македония. Те протестират близо век след лъжата - Македонски език и Македонска нация. Само истината в историята пази народа от грешки и кръв в настоящето.

Днес Африка се тресе от конфликти. Войната е през една държава от нас на юг, в Сирия и на север, в Украйна. По време на бомбардировките над бивша Югославия, бомби падаха и в България. В Нардното събрание непрекъснато се обсъждат въпроси, свързани с липсата на средства за състава и материалната база на българската армия. Ако нямаме самолети, поне да имаме история. С какво друго да се пазим?

***

Случката, която ще разкажа, предлага прост начин за борба с фалшивите новини днес, които лесно се превръщат във фалшива история утре.

Няколко са бежанските вълни към България след загубата на Егейска и Вардарска Македония. Българите, които бягат към Родопите, са клани и от турци, и от гърци.

В една от вълните двама братя от Егейска Македония се загубват и повече никога не се виждат. Но и двамата оцеляват. Единият се връща в родното село, което вече е в пределите на Гърция, а другият стига до България и създава поколение тук.

Преди 15 г. пра-пра-внукът му (вече на 50 г.) успява да открие свой братовчед в Гърция. Урежда си среща. Двамата се виждат в едно кафене в Атина. Гръцкият родственик го посреща сърдечно и казва, че за да се разбират ще говори много бавно, защото той говори македонски език, а българският му братовчед – български език.

Гърция обявява българите от Егейска Македония за гърци, но там хората продължават да говорят на български език. Затова държавата поддържа идеята за някакъв различен, не български – македонски език.

Без да каже и дума, на едно листче от джобното си тефтерче българинът очертава поколенията от рода до двамата пра-пра- дядовци. Гръцкият родственик гледа листчето и гълта чаша след чаша вода. Казва, че е наясно с историята, но просто не е приел историята лично. Не си е дал сметка, че щом братът на дядо му бяга в България, значи и той е българин.

Историята лично

Няма по-лесен и сигурен начин да се преборим с фалшивите новини днес, които ще се превърнат във фалшива история утре, от личните дневници, родословното дърво, родова книга, снимките и спомените.

Тези документи се създават и завещават на децата. Човек не лъже децата си. Историята лично – съдържа истината.

По политически съображения, учебниците могат да се ревизират. Редактират се даже романите. Но историята лично не подлежи на промени. Тя стои на най-сигурното място, в дома ни. Не е подвластна нито на конюнкурата, защото се предава от ръка на ръка.
Историята лично е непобедима.

Между две глътки вода, с едно листче от джобно тефтерче историята лично може да срути огромни библиотеки, томове с публикации на научни институти и заедно с тях - цялата образователна система. Пишете, хора!

Забравата като инструмент

Забравата  е инструмент както за лечение на индивидуални душевни страдания, така и за „лечение“ на обществото от  неудобни идеи. Библейският раздел, в който се разказва как Моисей извел евреите от Египет, се нарича „Изход“. Заглавието звучи символично: 

Да, това е Изходът – Искаш ли обществото да забрави за съществуването на даден проблем, не го коментирай.  Не го споменавай. Остави го да потъне в тишина.

Въпросът „турско робство“ или „турско присъствие“ не е приключен, а само висящ в тишината. Същото се отнася и за Истанбулската конвенция. Натискът и за двата случая ще продължава. Ще върви тихо, с малки стъпки, малки промени, локални събития, дребни поправки. Ще се притаи ниско долу в тревата и ще дебне от там новите поколения.

Да, това е изходът. Нали така пише в Библията? Ще се движим в тишината на пустинята докато дойдат младите. Те ще са по-сговорчиви и по-отстъпчиви, защото няма да помнят. Няма да знаят, ако никой не подаде в ръката им историята лично.

Най-гръмогласните застъпници на „турското присъствие“ непрекъснато питат:

Защо българите държат на „турското робство“?

Не се ли срамувате да сте част от робски народ?

Историята лично ще ги научи, че който се срамува от миналото си, се срамува от майка си и баща си.