Рано или късно, използваните в бита материали, се връщат обратно в земята. Това става чрез процеси като гниене, изпепеляване, окисляване… Така между човека и земята се извършва кръговрат: Получаване на суровини от земята и връщане на използваните суровини обратно в земята.

Процесът е валиден за всички видове суровини, с изключение на енергоносителите (нефт, газ). Енергоносителите произвеждат, например, електричество и в буквалния смисъл на думата „се изпаряват“. Не се връщат в земята. Но с тяхната енергия и труда си човекът засажда гори, произвежда памук и вълна… Така връща в земята други видове суровини и компенсира получените енергоносителите. Кръговратът Вземане и Даване се запазва.

Когато енергоносителите се използват не по предназначение и от нефта се произвеждат пластмаси, кръговратът се прекъсва. Пластмасите (твърди, течни, влакна, пяна) заместват дървото, метала, памука… Естествените материали вече не са необходими. Производството им намалява. Намалява и върнатото в земята количество.


Вместо кръговрат процесът се превръща само във вземане, „изпомпване“, „грабене“, „оглозгване“ на земята. Взаимоотношенията между земята и човека се променят. Превръщат се във взаимоотношения между донор и паразит.

Мнозина ще кажат, че количеството нефт, което се използва за производство на пластмаси, е пренебрежимо малко. Достатъчно е да разгледате дома си, за да установите, че това не е съвсем вярно: Масовите мебели отдавна не се произвеждат от дърво, а от трески и талаш, пресован с пълнители (нефт, пластмаса). Меката им част е от дунапрен (нефт, пластмаса). Дамаската е от изкуствени влакна (нефт, пластмаса) или еко кожа (нефт, пластмаса). 

Същото се отнася за килимите, пердетата, олекотените завивки, матраците, дрехите в гърдероба, обувките с пластмасови подметки, чантите от найлон, балатум, мушама. Всичко е нефт, пластмаса. При бялата техника положението е същото: от корубата на хладилника до кафемелачката и ютията. При електрониката е по-лошо: Телефонът и лабтопът се сменят през няколко години, а това означава нови количества нефт, пластмаси.

Увеличава се делът на пластмасите в строителството: пресовани подови настилки, водопроводни тръби, парапети, стълби, вани, душ кабини, дограма, лепила, пяна, бои. Купетата на автомобилите буквално са изляти от пластмаса. С масовото навлизане на 3D принтерите, употребата на пластмаси ще се увеличи. Но нищо не може да се сравни с опаковъчната индустрия. Като започнете от мрежичките за картофи и свършите с опаковането на цели квартали със стиропор (нефт, пластмаса). Опаковките за еднократна употреба са голям „гълтач“ на нефт, тъй като имат много висок оборот на изхвъляне и използване на все нови и нови опаковки (нефт, пластмаса).

До момента около 30% от пластмасите се рециклират. Тенденцията е този процент да се увеличи. Това ще влоши още повече положението. Ще се увеличи количеството на изпомпван нефт, както за производството на новия продукт от рециклирана пластмаса, така и за транспортирането му: от завода, да магазинната мрежа, до дома на клиента, до кофата за боклук и пак до завода за гранулат. Кръгът ще се повтаря многократно при всяко ново рециклиране и многократно ще изсмуква нови количества нефт.

Според една от хипотезите за произхода на нефта, той се създава от земната мантия. Да живееш на планета и да изпомпваш мантията й за производство на капачки се изисква голяма храброст или …безумие.

Главоломното нарастване на количествата пластмаси не е спонтанен и  случайно възникнал процес. За това говорят множество фактори: Темата присъства в учебните програми на училищата. Включени са медиите. Създадени са рубрики и документални филми за образоване на възрастните. Банките финансират проекти. Такава е програмата за саниране със стиропор (нефт, пластмаса) у нас. Опазването на природата е кауза на партии и неправителствени организации. Организират се инициативи за почистване – градски, общински, световни.


Всички те имат за цел да ни докажат, че причина за задръстването на земята с пластмаси е нашата небрежност:
Човекът е виновен, защото цапа. Има лоши хора. Те носят вина за тоновете пластмаса във водните басейни. Изчезването на животинските и растителните видове. Мръсния въздух над градовете. Те са виновни, но ние сме добри. Затова ще чистим до …безсъзнание.

Такъв вид мислене отклонява вниманието в грешна посока. Не са виновни лошите. Прекъснат е обменът със земята. Спрели сме Даването, затова земята спира Получаването. Колкото по-малко връщаме в земята, толкова по-малко ще получаваме от нея. Живеем по правилото на паразита: Да се източи всичко, до капка от земята и ни грам да не се връща обратно в нея. Затова тънем в мизерия, оскъдица и нищета. Трапезата изглежда богата, но само на количество. Няма го разнообразието: Колко вида месо ядем? Колко вида птици и риби? Колко сорта боб, домати, картофи?

Ние не знаем какво означава изобилие. Щедростта на земята изчезна. Донорът се защитава от паразита. Следващата му стъпка е да направи територията неподходяща за развитието на паразита: Необичайни за сезона температури, мръсен въздух, постоянни градушки… Земята е космичен обект. Космосът има свои способи за елиминиране на лакоми паразити: епидемии, природни бедствия, вредни лъчения, които отключват агресия и войни.

Съвременният свят е неспособен да върне нещо, което вече е изтръгнал от земята. Както видяхме, процесът на грабене не се развива спонтанно, а целенасочено. Бизнесът, банките, политиката, властта ще тласкат мисленето на хората към „лошите“, които са виновни за всичко. Ето пример:

В зимната влага големите градове тънат в лепкав, мръсен, миризлив смог. Кой е виновен? – Лошите, които се отопляват с дърва. Дървото е природен продукт и няма как да цапа природата. От хилядолетия хората се отопляват с дърва. Да кажеш, че дървото цапа въздуха е като да кажеш, че облаците цапат небето. Вярвате ли, че дървото цапа природата?

Истината е, че въздухът е тежък и гъст заради преработката на пластмаси. Това, заедно със зимната влага, е причината в него да се задържат твърди частици и миризми. Китайските градове тънат в смог и зиме, и лете. Китай е един от най-могъщите производители на пластмаси.


Мръсният въздух е характерен именно за страните, които преработват тонове пластмаси. Въпреки фактите, ние ще се хванем за ръце и ще протестираме срещу хората, които се отопляват с дърва?! Ще сложим ръкавици и ще се изправим срещу лошите, които изхвърлят капачки и найлони в планините?! Ще ни подкрепят банките, медиите, партиите, бизнесът, за да мислим, че ние сме от добрите. Нито за секунда да не се усъмним, че е сбъркан пътя. Че е прекъснат кръговрата Вземане и Даване…

За щастие, земята е индеферентна към бизнеса, партиите, медиите, банките, властта. Те са безсилни пред нея. Земята контактува с човека. Тя се интересува ВИЕ какво мислите. ВИЕ как действате. Тя разчита само на ВАС. ВИЕ сте нейното съкровище и тя ще ви напомня това всяка година на 1ви март, когато вързвате усукан бял и червен конец на ръката си.

Мнението на българската мартеница за пластмасите:

Календарът на българите отброява времето повече от 75 века. Признат е от ЮНЕСКО за най-точния календар. В него годините са разделени в цикли, които отговарят на петте елемента. Те са подредени по реда на тяхното възникване:

Вода, Огън, Земя, Дърво, Метал

Земята е централен елемент. В дясно са плодовете на земята: Дърво = живата природа. Метал = подземните богатства. От ляво са двете стихии Вода и Огън. С тяхна помощ се създават плодовете на земята и с тяхна помощ се разграждат:

Металът се формира в недрата на земята от лавата (Огъня). Дървото расте благодарение на Водата и се изпепелява, превръща се в Земя, благодарение на Огъня. Под въздействие на Водата, Металът се покрива с ръжда. Рони се и се връща обратно в Земята.Всеки елемент има свой цвят. Огънят е червен, а Металът – бял.

На 1ви март вързваме осукан бял и червен конец. Когато видим щъркела, който носи новия живот, сваляме мартеницата. Обикновено я вързваме на цъфнало дърво, но в някои краища се е запазило старото правило мартеницата да се слага под камък. Камъкът не е обикновена земя. Той е силна земя.

Ето приказката на мартеницата:

Земята ще е силна и ще ражда, само ако връщаме обратно това, което сме получили от нея. Без Даване няма Получаване. Колкото е изпомпано, минимум толкова трябва да се върне обратно.

Подобни послания имат и други древни цивилизовани народи:

Около 3 000 години след Календара на българите се появява китайското знание Фън Шуй. Днес то е много популярно. Превърнато е в индустрия. Има програмни продукти, школи по цял свят, магазини с талисмани за здраве и късмет. Един от талисманите представлява 6 монети с дупка, вързани стегнато с червен конец. Монета = Метал = бял конец + червен конец = Мартеница. Това е китайският талисман за изобилие и благополучие.

Около 4 500 години след Календара на българите, индианците от басейна на Амазонка са владели изкуството Terra preta. Това е изкуството да трупаш и произвеждаш земя от органични отпадъци, които те са запечатвали с глина. Наричат Terra preta „ръчно направена земя“.

Хора, които разбират от земеделие, често повтарят, че българската земя има дебел плодороден почвен слой. Колко ли от него е произведен от предците ни?