Големите финансови институции не работят с индивидуални клиенти. Трудоемко е. Не се изплаща. Далеч повече се печели от групови клиенти като топлофикации, водоснабдителни дружества, общини, а защо не – и цели държави. Така че, ако ви предстои да теглите дългосрочен кредит, е добре към сумите, които ще плащате, да прибавите и сумите, които през същия период ще изтеглят посочените по горе дружества, от ваше име и за ваша сметка.

Така беше до скоро. Вече има промени и допълнителни суми, които трябва да изплащаме. Ще ги нарека „пари за въображение“. Казват, че математиката и числата изискват въображение. Така е. Нужно е въображение за да си представим Глобалното затопляне или Фината прахова частица. Професори и учени нямат въображение и отказват да се занимават с подобни явления. Но това, че тези явления са недоказани, не означава, че няма да плащаме за тях.

В телевизионно интервю от края на изминалата година министър Н. Димов, показа 2 графики на замърсяването на въздуха за един и същ период през 2017 и 2018 г. Показателите са почти еднакви. Дори има дни, в които замърсяването през 2017 е по-високо отколкото през 2018 г. Какво се е променило:

(1). Световната банка е направила анализ и е установила, че въздухът у нас е нездравословно мръсен. Изготвила е доклад.

(2). Страната е въоръжена с много повече станции за измерване на качеството на въздуха. Те са поставени в най-критичните точки на замърсяването.

(3). Показателите за замърсеност редовно се включват в телевизионните емисии с прогнози за времето. Обсъждат се от почти всички медии.

(4). Неправителствените организации, които се препитават с пари по проекти, са стегнали редиците. Осигурили са не само доброволци за протестите, но и преброители, които ще пресмятат по колко фини прахови частици поглъщаме при всяко вдишване.

(5). По улиците и в градския транспорт все по-често срещаме хора с маски. Добросъвестни граждани алармират, че в аптеките се продават маски – менте.

Вече не се диша. Задушаваме се. Едва издържаме. Нужен ни е кредит. Искаме го. Настояваме да теглим кредит. Помогнети ни. Спасете ни. Дайте ни кредит…

Мнозина наричат съвременния Либерализъм - Неомарксизъм, защото той просто замени думата „интернационализъм“ с „глобализъм“. Една от характеристиките на глобализма е съсредоточаването на населението в големите градове. Процесът се наблюдава и у нас. Според прогнозите, в бъдеще населението на цяла България ще се концентрира в няколко града.

Един от източници на замърсяване на въздуха са въглеводородите. Образуват се при дишане и други човешки дейности: пране, гладене, готвене, изпарения от отпадъци, къпане, спорт, транспортиране, отопление. При съсредоточаване на големи групи хора в градовете замърсяването на въздуха в тях е логично следствие. Лесен начин за подобряване качеството на въздуха в мегаполисите е да се криминализира, например, къпането…

По-долу ще изброя още 5 начина. Целта при всеки от тях е да си спестим задаващия се кредит и да намалим плащането на „пари за въображение“.

(1). Концентрация на населението:

През година-две селскостопанските животни в Странджа се унищожават, заради зарази, които проникват у нас от юг. Животновъдството БЕШЕ основен поминък на населението там. Тъй като изтреблението на животните методично се повтаря, хората се отказват да ги отглеждат и търсят работа в големите градове. Населението се съсредоточава в тези градове и въздухът там е по-мръсен.

Срещу пренебрежимо малка сума, в сравнение с предстоящия кредит, могат да се предприемат мерки за ограничаване достъпа на заразени животни през границата. (Ветеринарите знаят какво трябва да се направи.)

Добре е да се подкрепят и тези хора, които все още не са се обезсърчили да се занимават с животновъдство… Отнася се не само за Странджа, а за всички погранични райони. Отнася се не само за животновъдството, но и за дребните земеделски стопанства. Така няма да се закриват села и градчета. Важно е за хората, които живеят в тях. Важно е за всички нас: Защото концентрацията на населението в няколко града води не само до замърсяване на въздуха в тях, но и до обезлюдяването на пограничните райони, което означава отказ от територия.

(2). Мръсни производства:

В миналото т.н. „мръсни производства“ се свързваха с рудодобива, производството на метали, торове, химикали. Днес спокойно може да кажем, че най-мръсното производство са пластмасите, във всичките им форми: твърди, течни, пяна, влакна, пълнители… Защо е така: Защото пластмасите, които се използват в бита, имат кратки срокове на годност. Кратките срокове на годност генерират боклук.

Вероятно ще си спомните дървения стол (на повече от 100 години), който сте виждали в някой музей. Отдавна е отминало времето, когато мебелите се произвеждаха от масивно дърво. Масовите мебели днес се произвеждат от трески, талаш и изкуствени пълнители (пластмаси).  Ако сте много грижовни към мебелите за период по-малък от 100 г. ще изхвърлите  няколко пъти столовете си. (Разглобяват се, ожулват се. Винтовете им не държат и са много тежки, заради пълнителите.)

Колкото по-кратки са сроковете на годност на вещите, толкова повече е боклука, който генерираме. Правилото е валидно не само за мебелите. Домовете ни буквално са „превзети“ от пластмасата във всичките й форми: отнася се за килима, който се наелектризира, пердетата, които буквално се залепят за гърба и тръгват след вас. Важи за пресованите подови настилки, бялата и черната техника, за електрониката, пластмасовата душ кабина, лампиона и разбира се, за гардероба с пластмасови подметки на обувките и чанти от еко кожа (пластмаса), както и тъканите, в които задължително има процент изкуствени влакна, също и за дунапрените, олекотените завивки и промазаните якета.

Всички те са антибактериални, защото в тях не вирее живот. Колкото повече е пластмасата във всичките й форми, толкова по-кратки са сроковете на годност и толкова повече е боклукът, който трябва да преработваме. По-небрежните наричат това „стимулиране на висока покупателна активност“… Да, производството на стоки от нетрайни материали задължително ни тласка към нови покупки и тонове боклук. Неговата преработка замърсява въздуха.

ЕС има препоръка да се увеличи делът на пластмасите, които се рециклират. Това не е решение, а точно обратното – ще генерира още по-голямо замърсяване на въздуха. Защо? - Пластмасите, които се рециклират,  изискват много повече транспорт, който също е замърсител: От производителя до магазинната мрежа, до клиента, до кофата за боклук, до завода за гранулат, до производителя на съответната стока и пак до магазинната мрежа. Цикълът се повтаря при всяко следващо рециклиране. Замърсяването на възуха - също. Многократно.

Излишно е да се борим със следствията, а не с причините. Изгарянето на бали с дрехи „втора употреба“ е следствие. Причината е вносът им, който на практика е скрит внос на боклук. Преди да плащаме кредит за справяне с мръсния въздух е добре да знаем има ли български общини, които са сключили договори и внасят боклук от чужбина за преработка у нас.

(3). Транспорт:

Срещу много по-малка сума от въпросния кредит общините могат да намалят билетите за градски транспорт и това по естествен път ще облекчи трафика и замърсяването на въздуха.

Когато говорим за транспорта, да кажем, че най-голямото замърсяване на въздуха е свързано с бизнес транспорта: самолети, тирове, кораби. Тъкмо към тях трябва да бъдат насочени усилията за намаляване на замърсяването.

Например, да се възстанови Ро-ро превоза, който по релсов път отвежда транзитните тирове на платформи от граница до граница. Вместо това ние ще накажем с по-висок данък хората, които карат стар автомобил, защото нямат средства да си купят нов. Смятате ли, че управници, които вземат подобни решения наистина работят за намаляване на замърсяването на въздуха? Вярвате ли, че такива хора могат да решат какъвто и да било обществен проблем?

Един от големите замърсители е самолетното гориво. Редом с това обичайно замърсяване сред хората битуват конспиративни теории за химикали, които се ръсят от небето и тровят въздуха, почвите и водата. Лесен начин за преодоляване на конспирациите са фактите: Първо самолетите трябва да бъдат снабдени с уреди, които отчитат замърсяването на въздуха от самите тях.

 (4). Енергийна ефективност (опаковане на градове и квартали със стиропор):

Оказа се, че програмата за „Енергийна ефективност“ не е много справедлива. Хората, които живеят в сгради над 5 етажа са защитени от пожар, а другите – не. Каква ирония: Борим се за платформи, рампи и достъпна среда за хора с намалена двигателна способност. Ами ако такъв човек живее в блок под 5 етажа?

Стиропорът (вид пластмаса) е запалим. При градушки защитната мазилка се рони и го оголва. Нестабилен е. Влияе се и от други фактори, каквито са киселинните дъждове. Не знам какъв е срокът на годност на сградите, опаковани със стиропор, и не искам да мисля за стойностите на въздуха в деня, в който всичкият този боклук ще трябва да бъде преработен и унищожен.

Едно е сигурно – средствата по тази програма могат да се разпределят много по справедливо като се закупят и включат към ел. мрежата соларни или други панели за всяко домакинство. Така ще се намалят сметките за ел. енергия. Хората сами ще предпочетат да се отопляват на ток вместо с въглища.

(5). Началното образование:

Образованието в големите градове също генерира трафик. Няма достатъчно детски градини. Баби и дядовци нощуват по опашки, за да запишат децата в най-близкото училище. Когато децата са малки родителите правят по два допълнителни курса с автомобила си всеки ден, за да ги заведат и вземат от училище. Вместо да плащаме „пари за въображение“ по-добре ще е да се построят учебни заведения. Много по евтино ще излезе.

А какво да правим с останалите пари, които ни предстои да изтеглим по кредита за преодоляване на замърсяването на въздуха? Е, дайте някое предложение и вие. Парите са много…

Аз спирам до тук с предложенията, за да кажа две думи за огъня. Един възрастен лекар, който отдавна не практикува, питаше родителите на деца с алергии дали децата им са виждали жив огън. Ако се отопляват с парно или ток, ги съветваше от време на време да запалват клечка кибрит в дома си. Обясняваше следното:

Есенно време природните сокове се събират в ствола и клоните на дървото. Запаленото дърво в огнището е концентрат от природа. Ден след ден, с храната, приготвена на огън, с топлината и аромата на дървото през зимата, човек се имунизира срещу алергените в природата и на пролет не киха и не подсмърча. Огънят е имуностимулатор.

Според древното знание, отразено в календара на българите, който отброява времето повече от 75 века, огънят е основополагащ елемент на живота. Той е част от самата земя, от нейните недра. Да кажеш, че огънят цапа природата е като да твърдиш, че облакът цапа небето.

 

Статията Ви е прекрасна!
Това трябва да се изисква от всички граждани преди избори!
Време е да направим Харта на Живота,/оцеляването/ който се мъчат да ни отнемат!
Благодаря за логичната статия!
Подкрепям напълно !!!!!!!!!!!!!

Човекът без огън е ТРАНСЧОВЕК.