Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.06.2019 17:01 - Легенди и предания за Третия Рим
Автор: martenitca Категория: Лични дневници   
Прочетен: 272 Коментари: 0 Гласове:
1



Първият Рим:

Законът (Пилат) е неутрален към вярата (Христос). Законът нито осъжда, нито защитава вярата. Измива си ръцете пред нея. Законът оставя Вярата да увисне на Кръста. Това е Първият Рим.

Вторият Рим:

В началото на IV в.н.е, Римската империя е разделена между няколко враждуващи императори. За да я обедини, Константин тръгва с войската си към Рим.

По-нататък легендата превръща вярата в кръст, който Константин вижда в небето. Тръгва след кръста и побеждава. Вярата (кръстът) води Закона (Константин). Когато Вярата води Закона, съюзът е победоносен. Това е Вторият Рим.

Третият Рим:

Сталин, Путин, Тоталитаризъм, Ужас, Москва…

През последните години за РИМовете се пише много. Но какво представляват те? Ето едно любителско мнение: 

(1). Книжовниците от средновековието са имали превилегията пред нас да са просветени. Познавали са  християнството, юдеизма, исляма и по-старите практики като индуизъм, будизъм… Колкото и различни да са религиите, в едно са единодушни: Законът на небето е МОРАЛ. Исус Христос го формулира така: Любов към Бога и любов към ближния. 

(2). Връзката между морала и личната съдба на човека е една от основните теми на литературата от 20ти век. Но Рим е град. Форма на организирано колективно живеене. РИМовете отразяват връзката не между личността, а между общността и морала. РИМовете се разграничават по това доколко общността живее по правилата на космоса (морал). Това означава доколко в основата на държавността, закона, обществения ред стои морала, като основен космичен закон.

(3). Когато моралът не е само препоръчителен, а задължителен и най-важен елемент от закона, тогава общността живее като част от космичната цялост. В обратния случай общността се самоизолира и затваря. Не получава помощ от небето и земята, която също е космичен обект. Хората не могат да развият пълния си потенциал. Вземат грешни решения. Общността загива.

(4). Съвършеният Рим е ред на земята в съгласие с космичния ред. Над съвършения Рим небето се отваря и цялата небесна благодат се излива върху града. Общността черпи сила от нея и добрува.

Казаното противоречи на съвременното разбиране, според което бъдещето принадлежи на този, който има най-много бомби. От друга страна, казаното приляга точно на времена, свързани с духовен подем, просвета, съюз между светска власт и църква, между закон и морал. Когато говорим за тези времена, използваме изрази като: Константин Велики, Симеон Велики, Златен век.

В езика се пазят изрази, които отразяват връзката между общността и морала, като космичен закон:

„На Бъдни вечер небето се отваря. Пример за това, че когато небето е отворено, градът живее в изобилие и щедрост.

„С питане до Цариград се стига. Въпроси и отговори = Просветеност. Грамотност за връзката между реда на земята (Закон) и реда на космоса (Морал). Тази грамотност ще ни отведе до Цариград.

„Всички пътища водят към Рим. Всички религии казват, че законът на вселената е морал. По който и път да тръгнеш, бъдещето води към града, който живее в съгласие с правилата на космоса (морал).

***

Първият Рим е неутрален към морала и вярата. Понятия като нравственост и справедливост означават НУЛА. Това личи от факта, че Исус е осъден с двама разбойници. Невинният и виновният получават еднакви присъди. За Първия Рим върховенство има законът, създаден от сенаторите на Капитолийския хълм. Законът трябва да се спазва на всяка цена, без значение дали е справедлив или не. Лош закон, но закон – казва Първият Рим.

Може да не е морално, важното е да е законно – цитирам по памет думите на Иван Костов, един от символите на българската демокрация, редом до лъвчето на СДС.

Днес все повече гласове се присъединяват към идеята, че Първият Рим е най-сполучливата формула за организация на обществата. Отделните държави представляват нещо като римски провинции, които се ръководят от единен център – Европейски съюз. Срещу загуба на малко суверенитет в областта на банковото и военното дело, финасите, правото, икономиката и образованието, отделните държави (провинции) процъфтяват. Гражданите им пътуват свободно и се радват на привилегията да учат, работят и търгуват в цялата империя.

Всичко това е прекрасно, стига да намерим отговор на въпроса: Как така този най-съвършен ред е допуснал да бъде осъден и разпнат на кръст най-невинния - Исус Христос? Когато твърдим, че Първият Рим е образец за подражание и модел за устройство на ЕС, ние на практика осъждаме повторно Христос. Присъединяваме се към тълпата, която крещи пред Пилат: Разпни го! 

Върховенството на закона

Земите на първите християни са част от Римската империя. Тя обединява народи, които изповядват различни езически култове. Рим не преследва своите граждани заради вярата им. На гонения са подложени само християните.

Те изповядват, че Бог е един. Това означава, че има един единствен най-висш закон и това е Божият закон, а не закона на Сената. Ако законът на Сената не е основан на морала (Космичния закон), той автоматично губи върховенството си и няма защо да се спазва. Първите християни загиват разпънати на кръст, изгаряни на клада, разкъсвани от зверове, за да докажат това.

Първият Рим характеризира онези общества, които живеят изолирани от космичната цялост, извън нея. Тяхното законодателство не се съобразява с правилата на вселената (морал). Между Социализма и Демокрацията съществуват безброй разлики, но по отношение на изолацията на обществото от законите на вселената (морал), те са едно и също:

При социализма обществото живее под ръководната роля на партията. Партията е най-велика и взема най-верните решения. Нагоре е пустуш. Бог е забранен.

При демокрацията, най-високата точка, до която стига взорът на човека, е Капитолия, където се коват правилата за организирано колективно живеене. Нагоре е пустуш. Най-високо стои върховенството на закона, без значение какво озаконява той. А законът може да означава:

Озаконено безбожие: Всички войни са законни. Убийството на хора е законно. Бомбардирането на градове е законно. Съсипването на цели държави (Либия) е правилно, защото е решено със закон на най-високо държавно и междуправителствено ниво.

Гордост от озаконеното безбожие: За пример ще дадем гей прайдовете. Тук няма значение кой от какъв пол е или от какъв пол се чувства. Важното е да се демонстрира, че силата на земния закон е много по-голяма от силата на небесния закон. Гей прайдовете са предизвикателство към небето. Показват, че законът на вселената (морал) не означава нищо, щом зад гърба ти стои властта на община, полиция, държава. Гей прайдовете демонстрират превъзходството на земната власт. Обявяват война на небето.

Първата християнска цивилизация – тракийска Византия (Втория Рим)

Исус се ражда на земята и като с меч разделя времената на две. Първият Рим остава не просто зад гърба ни. Той става част от старата, безвъзвратно отминала ера, преди Христа.

Исус е Бог и разполага с неограничена власт. Може да въведе християнството насилствено, със закон, веднага. Не го прави. Той не идва на земята с наръч от закони, а с УЧЕНИЕ. Вторият Рим е общество на просветата. Знанието за това, че човекът не живее изолиран, извън космоса, а е част от него, трябва да стигне до всеки човек. Затова Християнството се разпространява не като законодателство, а като учение.

***

Вторият Рим е основан в началото на 4ти век от тракиеца, император Константин Велики. Той преобръща разбирането за връзката между земния закон, гласуван в Сената и Божия закон така: Задачата на владетеля е да разбира думите на Бога и да ги сваля на земята под формата на закони.

Константин е християнин. Разполага с власт. Може да християнизира насилствено, със закон цялото население на империята. Не го прави. Вместо това спира гоненията срещу християните. Започва да пише за християнството и да строи църкви. Продължава просвещението за това, че нито отделната личност, нито общността (градът) могат да живеят изолирани и откъснати от космичната цялост, без да се съобразяват с нейния ред (морал).

През 4ти, 5ти и 6ти век всички императори след Константин също са траки. Те продължават делото му чрез просвета и вероучение. Един от тях е Юстиниан Първи Велики, родом от с. Ведряни, Странджанско. Построил е 100 църкви. Между тях е църквата Св. София в Сердика (София). В основите й археолозите откриват още 4 храма. Предубедените, като мен, ще прочетат в този факт символ за духовното израстване на човека, което се мери по броя на храмовете, строени един върху друг.

***

След тракийските владетели Златният век на Византия приключва. Католицизмът и Православието стават врагове. Моралът отстъпва. Небето над Втория Рим се затваря.

Киприян Цамблак

Отварянето на града към небето не може да остане незабелязано. Тогава градът цъфти и владее. Такъв е Царевград Търнов през 14ти век. Тук са пренесени мощите на много светци. Строят се храмове. Превеждат се и се преписват богослужебни книги. Създават се жития и поучителни беседи.  Зографисват се икони. Илюстроват се книги. Водят се философски спорове. Тук се ражда теорията за РИМовете. Царевград Търнов цъфти и владее. Той е Третият Рим.

В Търновската школа, основана от патриарх Евтимий, работи и неговият побратим, Киприян. Той е от големия български род Цамблак. Киприян Цамблак е изпратен на мисия в Литовското княжество. Помирява Мала Рус (Киевска Рус) с Великата Рус, обединява разделените части на Московската митрополия и до смъртта си я управлява като митрополит на цяла Русия. Смята се, че под негово влияние през XIV в. в Русия се появява идеята, че Москва е Трети Рим.

Укритият град

Руснаците тачат Киприян Цамблак като чудотворец още приживе. По негово желание чудотворната Владимировска икона на Божията майка била пренесена в Москва. Това принудило азиатският завоевател Тамерлан да се оттегли. Станало чудо. Русия била спасена от азиатските набези. Но чудесата, извършени от Киприян, може би не свършват до тук:

Неговият град, Търнов, пада под турско робство. Мъжете са събрани в църквата и заклани. Неговият побратим, Евтимий, подлага побелялата си глава, но мечът пада от ръката на джелатина. След това знамение Евтимий е изпратен на заточение.

Третият Рим - Търнов остава в робство, без духовен пастир. Като вижда това Киприян грабва града. Моли се на Бог да провиди къде да го скрие, та ако може, макар и след време, да го върне на наследниците му. Укрива го в Москва и Бог чува молитвата му.

След време чудотворецът наистина успява да върне града в българската земя. Това е описано в няколко от легендите по-долу, но преди да стигнем до тях да посочим историческите обстоятелства, които закрепват в руското общество идеята, че Москва е Трети Рим:

(1). След падането на Византия и останалите балкански народи под турско робство, Русия остава единствената свободна православна държава. Църквата приютява много свещеници от поробените страни и се превръща в център на православието. Москва е надеждата за продължението на Втория Рим.

(2). Страхът на католическия свят от нашествието на османците подхранва идеята на Ватикана, че Москва трябва да заслужи правото да се нарече Трети Рим с войни срещу Турция…

Кръстова гора

Заедно с отхвърлянето на религиозните догми, Ренесансът често отхвърля и самия Бог. За разлика от Ренесанса, Възраждането е събуждане на самосъзнанието за религиозна общност, единение на църква и народ в борбите за свобода.

Ренесансът разделя общността от Бога. Възраждането обединява общността с църквата и Бога. „История славянобългарска
се приема за символично начало на българското Възраждане. Тази легенда разказва за събитие, случило се век преди историята, написана от Паисий:

Руският цар натоварил керван със съкровища и проводил неколцина украински монаси да ги отнесат на султана. Заръчал им да не вземат никакви дарове обратно. Да поискат само дървения кръст, който се пази в съкровищницата на Константинопол.  Украинците взели кръста и потеглили към Русия.

Слугините в двореца били християнки. От техните шушукания майката на султана научила историята на кръста: Когато Елена, майката на император Константин, открила в Йерусалим свещеното дърво, на което е разпнат Христос, тя отронила парченца от него. Занесла ги на сина си. Императорът поръчал на резбарите да изработят кръст и да вградят в него парченцата от свещеното дърво.

До времената на император Константин в Римската империя кръстът се приемал като уред за мъчение. След Константин той станал свещена реликва. На кръста вярващите отдавали благоденствието и изобилието в златния Константинопол.

Когато разбрал, че без кръста градът ще погине, султанът изпратил потеря след монасите. Те видели преследвачите когато се изкачвали по Родопските възвишения. Там имало манастир. Смятали да нощуват в него, но сега само дали кръста на побратимите си. Заръчали да го скрият и казали, че ще се върнат, за да си го вземат.

Турците ги настигнали и като не открили кръста, се спуснали по селата наоколо. Помъчили населението. Избили тези, които не се съгласили да сменят вярата си. Върнали се в манастира и го подпалили заедно с всички монаси, за да изгори в него и укритият кръст. Но той не изгорял.

От тогава, всяка година на 13 срещу 14 септември (Къстовден) небето над Кръстогорието се отваря. Стотици вярващи нощуват на открито, за да изцерят болести и душевни рани. Така, монасите от църквата, която Киприян обединил, върнали кръста на наследниците на тракиеца Константин.

За чудесата на Кръстова гора е писано много. Тук ще посочим само едно, което не се споменава: Наоколо има християнски села и села на българи мюсюлмани. От всички села, без изключение,  тръгват пътеки нагоре, към кръста.

Константинопол – свободен град

Това е клауза от тайния договор между Русия и Австро-Унгария преди Руско-Турската освободителна война. На Цариградската конференция Англия, традиционният съюзник на исляма, предлага разделяне на България (север-юг) без достъп до Егейско море, с отказ от Родопите, Източна и Западна Тракия. Не само тя, всички велики сили са на страната на Турция: Франция, Австро-Унгария, Германия.

За да си осигури подкрепата поне на една от страните, преди войната, Александър II сключва тайно споразумение с Австро-Унгария. В договора има клауза, според която ако руските войски стигнат до Истанбул, градът ще бъде обявен за „Константинопол – свободен град. Това не се случва, но го споменаваме, защото клаузата предлага мирно съжителство между религиите, за което ще се заговори отново векове по-късно.

Непогребаната светица

Заради вярата си в Бога, руският император Николай II си спечелва прозвището „смахнатия император. Той е внук на Александър II, цар Освободител.  Владее английски, немски и френски, с образование по военно дело, история, литература, религия.

Когато казваме, че град, който живее по законите на космоса (морал), няма как да остане незабелязан, може да дадем за пример управлението на Николай II. То е белязано с най-мащабния за Русия демографски растеж и високо ниво на материално благополучие. Русия печели престиж и в международен план. По  предложение на Николай II е направен първият опит в историята да се ограничи надпреварата във въоръжаването и пак негово предложение стои в основата на създаването на ООН.

По време на Първата световна война, през февруари 1917 г. на фронта, Николай II получава известие, че Путиловските заводи стачкуват. Войниците, изпратени да потушат бунта, се присъединяват към стачниците. Руската Дума се разпуща. Създава се временното правителство на Керенски. За последвалите събития няма обяснение:

Франция и Англия, съюзници на Русия във войната, веднага оттеглят подкрепата си за Николай II и приветстват Керенски, който държи императора и семейството му в плен!? 

Съпругата на Николай, Александра, е отрасла в английския двор. Има династически връзки и в двата враждуващи лагера. Надява на подкрепата на братовчед си, английския крал Едуард VII. Брат й е съюзник на германския император Вилхелм II. Преди войната родствениците й боготворят Николай. Копират прическата и начина му на обличане. Александра вярва, че ще получи помощ от тях и ще успее да спаси четирите си децата – 3 момичета и едно момче. Престолонаследникът, най-малкият страда от рядко заболяване. Молбите й остават без отговор.


След Октомврийската революция всички членове на семейството са застреляни. Това не става веднага. Ленин изчаква дълго време, за да види дали някой от влиятелните родственици на императрицата от западна Европа ще се застъпи поне за децата. Следва продължително глухо мълчание…


След екзекуцията телата са съблечени и заровени в стара мина. Дрехите - изгорени. Лицата - обезобразени. По-късно телата са изровени, нарязани на парчета. Заляти са със сярна киселина, а останките са хвърлени в яма. След такова пълно заличаване на съюза между светска власт и вяра в Бога, идеите на „смахнатия“ император могат да оцелеят само под формата на чудо. Ето го:

Според хората от село Габерово, при тях са живели наследниците на руската корона, княгиня Анастасия и княз Алексей, двете най-малки деца на император Николай II.


Княгината пристига в България през 1922 г., заедно с хилядите руски бежанци, които идват по море от Одеса след разгрома на барон Врангел. Нарича се Нора. Заселва се в дома на друг руски бежанец, пристигнал малко преди това и се жени за него. По-късно към тях се присъединява болнаво момче на годините на княз Алексей. Подобно на
престолонаследника, той страда от рядко заболяване и умира 5-6 г. по-късно.

В гр. Габрово Нора става учителка. След 1944 г. колективът от училището пътува на екскурзия в СССР. Там, в един музей екскурзиантите виждат портрета на своята колега Нора сред императорското семейство. На многобройните въпроси мнимата Нора отговаря така: Рисува картина с полски цветя, в която са вплетени инициалите на руската принцеса, последната оцеляла от рода Романови -  А.Н.Р.

Идеята на Киприян Цанблак за Третия Рим се връща в България 6 века по-късно. Връща се като небивалица, като фантастика, като знак, че от тук нататък Третият Рим е невъзможен.

Руската църква прави ДНК експертизи и след подробни разпити и разследвания канонизира цялото императорско семейство. Все пак да кажем, че останките на две от телата остават непогребани, тъй като за тях няма достатъчно сведения…

Третият Рим или Третият Райх

Знаем, че марксистката идеология е несъвместима с вярата в Бога.  През първите 5 години на съветската власт са убити близо 23 000 свещеници. Но да отбележим една подробност: Репресиите срещу църквата започват преди Октомврийската революция, през лятото на 1917 г, под ръководството на Керенски, получил подкрепата на Франция и Англия.


Един от първите актове на временното правителство на Керенски е да постави църквата под властта на държавата със създаването на Министерство на вероизповеданията.


Русия приема византийския герб – двуглав орел, защото се смята за продължител на Втория Рим. Подобно на Византия и тя е стъпила на два континента – Азия и Европа. Двуглавият орел символизира не само местоположението, а и двете глави на властта. Единството на земната власт с небесната власт - вярата. СССР махна двуглавия орел и поставя върху знамето си  сърп  и чук. Съюзът между власт и морал (Божия и земния закон) е заличен.

***

Хитлер става канцлер на Германия през 1933 г. По критерия „Закон/ Морал“, може да отнесем фашизма към Първия Рим, който осъжда Христос и подлага християните на гонения. Същото прави Хитлер: Исус е роден сред евреите. Хитлер ги подлага на изтребление. Вторият Рим (Първата християнска цивилизация) е създаден от траките. Славяните са техни наследници. Хитлер обявява славяните за нисша раса и ги напада. Сякаш Втората световна война се води през 4ти век…


Първата световна война унищожава съюза между светски и църковен закон = Трети Рим. Символ на този съюз е император Николай II, който физически е изтрит от лицето на земята. Втората световна война цели унищожаването на носителите на идеята за Трети Рим – славяните, православието, както и първоизточника – Христос (евреите).

***

По критерия „Закон/ Морал“, СССР също принадлежи към обществата от групата на Първия Рим. Там, където Киприян Цамблак отнася идеята за Третия Рим, тъкмо там след Октомврийската революция Бог е забранен.


За да може светската власт да се утвърди като единствен най-висш повелител на земята е необходимо да не съществува Бог. В западна Европа мисията за заличаване на Бог се осъществява много успешно. Ватиканът е държава в държавата. Води самостоятелен живот. Отделен е в друга държава. Символично: Бог съществува на друго място, а не в реалния живот на общността.


На изток, правителството на Керенски пипа по-меко и най-успешно изпълнява тази мисия. След него управлението на Ленин е пълен провал, защото забраната на вярата и насилието над църквата раждат съпротива. Вместо да бъде потулен Бог, той предизвиква спорове, които непрекъснато напомнят за Него. Русия трябва да бъде наказана за несправянето със задачата по заличаване на Бога.

Заличаването на Бог осигурява контрол над човека, чието предназначение е да работи за властта. Правилото се отнася за всички общества, изградени по модела Първи Рим:

(1). При капитализма човекът е бизнесмен = работещ човек. Работник.

(2). Определението за човека при социализма е: работническа класа. Работник.

(3). При демокрацията думата „човек“ директно е изместена от словосъчетанието „работна ръка“. Говори се за липса на „работна ръка“, внос на „работна ръка“. Основното притеснение на властта от демографската катастрофа е, че няма да има кой да работи…

Човекът не е космично творение, не е син Божий. Той трябва да остане завинаги „работна ръка“. За целта е необходима неграмотност, безпросветност, незнание за небето и неговите закони. Работната ръка трябва да бъде държана в пълно затъмнение. Небето трябва да остане заключено. От него може да идва само зло. Всъщност, точно това ни показват много от съвремените филми.

С репресиите над вярващите, през 20те и 30те години Съветското правителство не успява да се справи със заличаването на Бога. Вместо да го замете под чергата, то създава герои, които загиват за вярата.


Сталин се оправдава, че изтезанията са необходими, защото руснаците са вироглави и си искат Господа. В своя защита, той размахва данните от последното преброяване, в което, въпреки репресиите, руснаците се обявяват за православни християни… За всеки случай, Сталин напомня, че за тоталната власт на Първия Рим съществуването на Бог не е най-страшното. Има и по-страшно – ! срастването на властта с морала (Трети Рим).

Преди Втората световна война, на един от конгресите на партията Сталин припомня как е бил разрушен Първият Рим. До днес думите му с основание се цитират като заплаха за установения световен ред. От тях лъха ледения полъх на Третия Рим, !най-страшното! за Първия Рим – срастването на врастта с морала. Двете глави на орела! Краят на Първия Рим! Сталин не само го напомня, пред заплахата от война, той направо действа:

Безбожникът Сталин отваря църквите. Сваля иконите от музеите и ги връща в храмовете. Освобождава свещениците от затворите. Възстановява църковните служения. Доверява се на ливанския митрополит Илия Салиб и неговото видение, в което се явява Богородица, в образа на иконата от гр. Казан.


Сталин изпълнява всичките заръки на казанската св. Богородица. Църковното шествие с нейната икона обикаля Ленинград. Вярващите смятат, че то е спасило града, обърнало е хода на бойните действия и е донесло победата на СССР във Втората световна война.

Св. Богородица, в образа на иконата от Казан се появява още веднъж, в наши дни. Преди да разкажем за това ще посочим, че след войната светът се раздели на два лагера, два Първи Рима. Противоречията между тях бяха много, но за Трети Рим не се споменаваше. Причината: - Няма ли Бог, няма Трети Рим. Има Трети Райх:

Социалистическият блок изживя своя фашизъм с лагерите. Западна Европа – с колониите. Пощадени бяха само Сащ. Те изживяха своя фашизъм по-късно с войните в Корея и Виетнам.


Кой би се наел да отсъди къде фашизмът се практикува по-благородно:  В лагера Беляне? В колониална Индия, където убитите са по 3 000 на ден? Или във Виетнам? Американските войници, които сътвориха ада - Виетнам, сами не намериха сили да го преживеят и полудяха. Пред Третия Рим, не само Германия, а целият християнски свят избра Третия Райх.

***

След падането на Берлинската стена Русия свали сърпа и чука, върна двуглавия орел върху знамето си и за Третия  Рим отново се заговори. Този път като заплаха за световния мир. Единението между Божия и земния закон е заплаха за съществуващото статукво, създадено по модела на Първия Рим.

Държава с Бог и религия е зло. За да няма никакви съмнения, че казаното е истина, на света се роди тъкмо такава държава – ислямска държава.


Какво от това, че тя физически не съществува. Какво от това, че бандите в Сирия не се наричат ислямска държава. Те носят най-различни други имена и непрекъснато ги сменят. Какво от това, че атентатите се извършват не от ислямска държава, а ОТ ИМЕТО на ислямска държава. Важното е, че формулировката „ислямска държава“ е най-директния начин да се каже, че държава с Бог е зло. Третият Рим е зло. Москва, като Трети Рим е зло.

След атентатите, които окървавиха света, ако все още някъде по земята има безумец, който мечтае за Трети Рим, той трябва незабавно да бъде накълцан на парчета и опържен в сярна киселина заедно с шантавия император Николай Втори, канонизиран като мъченик и чудотвореца Киприян Цамблак.

Третият Рим застрашава нашия демократичен Първи Рим. Много по-добре е да си живеем в него, където срещу загуба на малко суверенитет, малко морал и малко разпъване на Христос, ще можем да си пътуваме свободно.

Улицата на Божията премъдрост

Казанската св. Богородица се появи за втори път след Втората световна война. Появи се в Дамаск, преди войната в Сирия. Ще разкажем за нея, защото появата й се свързва с преобръщане хода на войната.

От едно малко копие на Казанската Богородица в дома на сирийско семейство започва да тече миро. Мирна е католичка, а съпругът й Николас – православен християнин. Мирна съпреживява мъките на Христос. По краката, ръцете, челото и под ребрата й се появяват кървави рани, които бързо зарастват. Църквата нарича съпреживяването стигма.

Ватиканът и другите вероизповедания изпращат екипи от лекари и учени, които документират стигмата със снимки и видео. Раните се появяват в петък, само в годините, когато датите на Великден при православните християни и католици съвпадат.


Папа Йоан Павел
II посещава Дамаск. Мирна става посланик на мира и обединението на църквите. Висшите духовници на различните вероизповедания призовават за диалог между религиите. Йоан Павел II става първият високопоставен християнски духовен водач, който влиза в мюсюлмански храм.

Призивите за разбирателство между религиите заглъхват под грохота на Кулите Близнаци. Мир между религиите не може да има. Ислямът е обявен за враг.

***

В Сирия живеят мюсюлмани сунити, шиити, православни християни, копти, католици, протестанти, евреи. Дамаск е много специален град, мегаполисът на религиите. Тук се намира една от най-древните синагоги. В Омаядската джамия се пазят християнски реликви – главата на Йоан Кръстител. Заради коптите, които говорят арамейски език (езика на Христос), наричат Сирия втората родина на всеки християнин.


Малкото копие на Казанската икона е наречено Богородица Суфания, защото това е улицата, на която живее Мирна и Николас. „Суфия“ означава божия премъдрост – София, а и самото копие е закупено като сувенир от храм Св. Александър Невски, когато на път за Дамаск, Николас посещава българската столица.

***

Във филма на Антониони „Фотоувеличение“ има един облак, който безстрастно наблюдава какво се случва по белия свят. Така може да наблюдаваме и ние, за да разберем кое действа по-разрушително върху общността:


Дали когато тя се самоизолира от космичната цялост и съзнателно демонстрира пренебрежение и незачитане на небесния закон (морал) или: Когато общността е изолирана на земята, обградена от всички посоки от врагове и подложена на санкции, както се случва с Русия…


Когато си затворен от всички страни, по суша и вода, единственият изход е нагоре и Путин се изкатери до манастирите в Атон. От там идва следващото предсказание:

Камбаните на „Св. София“

Вероятно старецът Паисий от Атон многокротно е разказвал своето предсказание. В интернет ще го намерите в различни версии. Ние отличихме две неща от предсказанието: (1). Константинопол пак ще бъде наш. (2). Краят на поредното голямо противопоставяне в света ще възвестят камбаните на църквата „Св. София“.

Така, по един дремещ в езика ни израз, „Цариградско шосе“, стигаме до царския град на Константин Велики. От предсказанието не става ясно чий ще бъде Константинопол: - На траките и техните наследници? На гърците? На православието? На цялото християнство или на всички религии, както гласи неосъществената клауза от тайния договор между Русия и Австро-Унгария преди Руско-Турската освободителна война: „Константинопол – свободен град“.  Град, като сринатия Дамаск – мегаполисът на всички религии, втората родина на всеки християнин.


Още по-неясно е положението с църквата „Св. София“, строена от император Константин Велики и след голям пожар възстановена от император Юстиниан Велики. Двамата са канонизирани като светци.  Днес църквата в Истанбул е обградена с минарета от всички посоки. Странна гледка – църковни куполи и минарета, всички насочени нагоре, към небето. С други думи: Всички пътища водят към Рим.


Но къде са камбаните? Нали те ще възвестят началото на дългия мир? Неотдавна Ердоган обяви, че ще превърне „Св. София“ в джамия, но за момента тя все още е музей. Няма камбани.


От къде тогава ще дойде звънът на камбана? Как без него ще приключи поредното голямо противоборство: безброй локални войни, цветни революции, майдани. Студена война, хибридна война, асиметрична война, религиозни войни, петролни войни, евтини, самоиздържащи се войни.  Бомбардировки. Атентати. Линии на напрежение между Сащ и Русия, Сащ и Китай, Сащ и Северна Корея, Сащ и Венецуела, Сащ и Турция, Сащ и Иран…

***

Почитателите на филма „Туин Пийкс“ знаят, че совите не са това, което са. Същото се отнася и за предсказанията. В тях нищо не е такова, каквото изглежда. Предсказанията се нуждаят от тълкуване. И докато чакаме тълкувателите, да споменем още едни думи за Рим. Правим го, просто за да затворим кръга: Както теорията на Киприян Цамблак за РИМовете, така и тези думи са свързани с българската земя. Ето ги:


Сердика е моят Рим.


Това са думи на Константин Велики. Баща му бил военен. На младини Константин обикалял с него римските гарнизони. Кръстосал Европа, живял на много места, но Сердика лежала на сърцето му. Заради минералните извори, когато избирал място за своята столица, Сердика бил един от градовете, кандидати за Константинопол.


От времената на Тракийска Византия в днешна София са останали парчета от крепостните стени, Ротондата „Св. Георги“. Да не забравим и чърквата „Св. София“, строена от Юстиниан, храм върху храм и камбаната й все още стои там.

***

Във времената на робството „Св. София“ е била и джамия. При едно от земетресенията, минарето й пада. Джамията е изоставена, но черквата остава без камбанария. Днес камбаната ѝ е окачена на вековно дърво, пред входа.

 

 

 

 

 

 




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: martenitca
Категория: Лични дневници
Прочетен: 49681
Постинги: 40
Коментари: 40
Гласове: 33
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031