Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.01.2020 14:11 - Пластмаса и бедност. Едно природно правило и една брадва.
Автор: martenitca Категория: Лични дневници   
Прочетен: 454 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 15.01.2020 14:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Мнозина у нас приемат обедняването като следствие от демократичните промени и свързаното с тях преразпределение на материалните блага. Но обедняването е всеобщ процес:

(1). Изборът на Тръмп, в голяма степен, отразява недоволството на загубилата работни места средна класа в Сащ. (2). Походът на „Жълтите жилетки“ е протестът на работещите и въпреки това, обедняващи французи. (3). Бежанските вълни са съпроводени с мигрански вълни, причинени от липсата на препитание. (4). До неотдавна всеки родител е бил уверен, че децата му ще живеят по-добре. Днес социологическите данни сочат обратното: Мнозинството смята, че следващите поколения ще водят все по-тежък и беден живот…

Сред причините за обедняването са и екологичните проблеми. Природата, като фактор за икономическо развитие, може с един замах да унищожи граденото с десетилетия или обратно – да създаде условия за подем. Смята се, че съвременните екологични проблеми ще изискват все повече лишения и средства от всеки жител на планетата.

Съществува дори конспиративна теория, според която глобалното затопляне е нормален цикличен процес, който съзнателно се представя за катастрофичен. Целта е да се нагнети страх у хората. Те сами, доброволно, да отделят повече средства, за да „спасят“ планетата. След това, чрез жонглиране с финансови инструменти и програми парите, отделяни за екология, да се насочват към групи от „удобни хора“.

Дали е така или не? - В условията на фалшиви новини липсват авторитетни личности, на чието мнение може безусловно да се доверим. Налага се сами да се информираме и да преценяваме коя новина е фалшива и коя - не. Къде свършва „теорията на конспирацията“ и откъде започва „практиката на конспирацията“.

А страх наистина има. В магливи дни все по-често срещаме маскирани хора по улиците. Медиите ни стряскат със статистика за броя на жертвите, покосени от модерната диагноза „фина прахова частица“. Екологията се превръща в идеология. Еко партиите печелят все повече последователи. Роят се еко движения и доброволни организации. Всички те издигат някоя своя много благородна кауза и тъкмо в това е проблемът:

Вместо здрава основа – каша от безброй благородни каузи. Лабиринт без изход, който сее страхове. В такава атмосфера е добре да имаме за опора доказалите се през хилядолетията природни правила.

Правило за кръговрата на земната енергия

(Източниците, въз основа на които е изведено правилото, са посочени на края, в текста „Думи за брадвата“.)

Природните ресурси не принадлежат на природата АБСТРАКТНО. Те принадлежат на земята КОНКРЕТНО. Земята ги създава. Тя влага в тях своята сила. Затова всички подземни и надземни ресурси са носители на земната енергия. Всички те са енергоносители.

Разделянето на подземни природни ресурси и жива природа не е свързано само с местонахождението им, но и с тяхното предназначение. Свързано е с тяхната роля в кръговрата на земната енергия:

Земята приема с готовност и без остатък живата природа. Живата природа връща енергията обратно в земята. Човекът не създава руда, нефт и др. подземни богатства. Когато ги добива, той отнема от енергията на земята. Ако човекът желае да живее в изобилие, да се ползва от щедростта на земята, той трябва не само да връща, но и да умножава отнетата чрез добитите подземни богатства енергия.

Подземните ресурси са продължение на човешката ръка. Те са сечива, машини, транспорт, промишлена енергия. Те облекчават труда на човека да създава жива природа. Така енергията на подземните богатства се трансформира в жива природа. Чрез силата на подземните ресурси и своя труд, човекът може да умножава живата природа. Подземните богатства УМНОЖАВАТ живата природа, а живата природа ВРЪЩА умножената енергия обратно в земята. Това е кръговратът на земната енергия.

Рано или късно всяка материя загива. Единственият начин животът на земята да съществува вечно е трансформацията на земната енергия. Колкото повече гори, ниви и стада отглеждаме, преработваме, използваме и след употреба връщаме обратно в земята, толкова по-щедра ще става тя. Ще продължи да се развива и да „расте“.

Как „расте“ земята?

Когато датирали Колизеума в Рим, археолозите открили, че плочите, положени около него, са оригинални. Измерили разстоянието от тях до нивото на съвременните улици в града и така установили, че на това място всяка година земята расте с около 7 мм.

Растежът на земята е видим във всеки подлез, в който се пазят основите на сгради от миналите столетия. Този растеж е следствие от климатични и сеизмични активности, но и от човешка дейност: Километри гори и ниви, безброй стада отгледани, използвани и натрупани обратно в земята.

Заместители на естествените природни ресурси

Като подземен ресурс, нефтът е предназначен за промишлена енергия и транспорт. За улесняване труда на човека при създаване на стоки от други природни материали. Когато нефтът НЕ се използва по предназначение, от него се произвеждат пластмаси. Пластмасите са заместители на естествените природни материали.

 

Пластмасовите заместители (течни, твърди, влакна, пяна, гранулат, фолио) носят различни имена: Тефлон, стиропор, дунапрен, ламинат, еко кожа, стъклопласт, промазани, олекотени, антибактериални, термозащитни, влагоустойчиви и др. видове материали. Многото имена създават усещане за изобилие от материали и често не си даваме сметка, че нефтът, един подземен ресурс, е излязал на повърхността на земята. Превзел е домовете ни:

Ламинирани подови настилки. Изкуствени килими и пердета. Мебели от дунапрен и плоскости. Цялата малка бяла техника – кафемелачки, самобръсначки... Корубата на хладилника и всички опаковки в нея. Шишенца и кутийки за козметика и перилни препарати.

Купето на автомобила и много негови детайли. (Старите автомобили се реставрират. Новите модели се рециклират.) Без пластмаса електрониката е невъзможна. Без дунапрен спалнята – също. Не отваряйте вратата на детската стая. Децата ни газят до колене в нефт. Пластмасата е тяхната естествена родна среда. Природата отвън им е чужда. Алергизира ги.

Гардеробът ни прелива от нефт. В него едва ли има една единствена дреха, изработена изцяло от естествени материали. В най-добрия случай, конците, с които е ушита, ще са като корда за въдици.

Рецепта за правене на много боклук

Специалистите казват, че пластмасите са материал, който бързо се „уморява“. Някои от тях по твърдост не отстъпват на металите. Но за бита са нужни комплексни качества, каквито заместителите на живата природа не притежават:

(1). Дрехата от нефт изглежда добре, но не позволява на кожата да диша. Ютията оставя отпечатък върху нея. При пране, става на топчета. Налага се да я ИЗХВЪРЛИМ в сезона, в който сме я купили.

(2). Нефтът проявява своя характер на енергоносител в статичното електричество. Пердетата, килимите и завивките се държат като прахосмукачка. Засмукват прахоляк, влакна и боклуци. Бързо се похабяват и с облекчение ги ИЗХВЪРЛЯМЕ.

(3). Вероятно, мнозина ще си спомнят стола от масивно дърво, който са виждали в някой музей. Този стол може да е на 100, 200, 300 години. А столът, изработен от плоскости и дунапрен, е олющен и се люшка още на третата година. Дървесните частици от плоскостите се ронат. На мястото на винтовете и сглобките зеят дупки. Столът не подлежи на поправка, подлежи на ИЗХВЪРЛЯНЕ.

(4). Ако гладещата повърхност на ютията е от метал, когато получи загар, ще го изчистим. Но гладещата повърхност на съвременните ютии е от тефлон. Нарани ли се тефлона, ИЗХВЪРЛЯМЕ ютията.

Поради липсата на комплексни качества, пластмасовите заместители генерират мощен поток на изхвърляне на предмети от дома. Естествените материали, изхвърлени през миналия век, отдавна са изчезнали. Разтворили са се напълно в земята. А изхвърлените през миналото столетие пластмаси си стоят непокътнати и върху тях се трупат нови и нови. Ако към мащабния поток на изхвърляне прибавим дългите срокове на естествен разпад на пластмасите (500, 600, 700 г.), ще получим идеалната рецепта за правене на много боклук. Пластмасите са боклукотворящ материал. Като заместители на живата природа, те не са в състояние да върнат земната енергия обратно в земята.

В сравнение с предпластмасовата епоха, съвремените домакинства изхвърлят многократно повече боклук. По време на еко кампании често чуваме, че хората днес много замърсяват природата. По-вярно ще е да кажем, че съвремените поколения използват ОСНОВНО боклукотворящ материал, който много замърсява природата.

Нереализирана земната енергия

Пластмасите са лабораторно създадени. В тях е пипала човешка ръка. Земята не разпознава естествения материал (нефта) в тях. Държи се към пластмасите като към чужд, неземен обект.

Може да погледнем на необятните сметища, които задушават водните басейни и сушата, като на нереализирана земна енергия: - Енергия, която сме изпомпили от земята чрез нефта, но не сме я използвали за създаване на жива природа. Вместо жива природа, от нефта сме създали заместители на живата природа (пластмаси). Според правилото за кръговрата, сметищата представляват затлачена, заблатена земната енергия. Те прекъсват за дълги периоди от време нейния кръговрат. Подобен ефект има и рециклирането на пластмасите:

Баланс между енергията на подземните ресурси и живата природа

Всяко поредно рециклиране задържа енергията на нефта на повърхостта на земята. Нещо повече: За създаването на предмети от рециклираната пластмаса е нужна още енергия под формата на машини, транспорт, промишлена енергия, вода. Рециклирането не само прекъсва кръговрата, но изсмуква още от енергията на подземните богатства. Нарушава равновесието между това, което отнемаме и това, което връщаме обратно в земята.

Според правилото, енергията, която връщаме в земята, трябва да е повече от енергията, която й отнемаме чрез добива на подземни богатства. Ако енергията, която връщаме чрез живата природа, е по-малко, земята спира да се развива и „расте“.

Унищожаване на земната енергия

Най-близо до правилото за кръговрата стои технологията, която трансформира пластмасите обратно до нефт. Вторично добитият нефт може да се използва по предназначеие. Технологията работи с чисти пластмаси. За жалост, в много случаи пластмасите са комбинирани с естествения материал, който имитират: памук, стъкло, дървесина… Тогава се използва друга технология - РДФ гориво:

Пластмасите се смесват с всичкия горим боклук. Почистват се, раздробяват се и се сушат под формата на пелети. В друго предприятие (напр. ТЕЦ) пелетите се изгарят и от тях се добива електричество. За отровите, които се отделят, при комбинираното изгаряне на: пластмаси, автомобилни гуми, отпадъчни индусриални масла, биомаса и обработена дървесина, е излишно да говорим. Жителите на някои градове имат лични преживявания с подобни „аромати“.

Технологията поставя много въпроси: (1). Нужно ли е първо да замърсяваме въздуха и след това да го чистим? (2). Кой източник го замърсява повече – въглищата или РДФ горивото? (3). В какъв стадий на умствено развитие се намира индивид, който се сражава срещу огрева с дърва, като замърсител на въздуха, но не вижда проблем при изгарянето на обработена дървесина, щом тя е наречена „гориво“? Може да жонглираме с думите и да наречем боклука „гориво“. Но така лъжем само себе си: РДФ горивото е изсушен боклук. Екстракт от боклук. Самата есенция на боклука.

Заради подобни въпроси, макар че е създадена през миналия век, технологията няма широко приложение. Тя изисква големи количества боклук, които не винаги са налични и това води до !внос на чуждестранни боклуци. Ако пресметнем средствата за изграждане на ново предприятие за пелети, съоръжения както за тяхното производство, така и за очистване на въздуха, ще си дадем сметка, че технологията не е ефективна. Нейната цел по-скоро е да бъдат унищожавани мащабните камари боклуци, отколкото те да бъдат уползотворявани.

Като боклукотворящ материал, пластмасите поставят на първо място проблема за унищожаването им. Ако не ги унищожаваме, те буквално ще ни затрупат, така както вече задушават водните басейни. Днес говорим включително за плазменото им изгаряне. Затова тук ще сравним РДФ горивото с естественото тлеене на сметищата, предизвикано от летните жеги.

Най-широко използвания начин за унищожаване на пластмасите си остава тяхното директно изгаряне в ТЕЦове, екарисажи, инсинератори. При трите вида горене (РДФ гориво, тлеене на сметищата, директно изгаряне) енергията, източена чрез нефта напълно или частично се унищожава. Процесът вещае бъдещ живот в бедност, мизерия и нищета на малка, безсилна планета, която не е в състояние да се развива и да „расте“.

 

Енергийни войни

Наричат войните от последните десетилетия войни за нефт и газ, енергийни войни. Но целта на тези войни не е просто овладяването на петролните кладенци, а осигуряването на гарантиран пазар за нефта. Без значение дали той се използва по предназначение или не.

Сигурно пластмасовите спринцовки за еднократна употреба са спасили от заразяване много хора. Нуждаем се от анализ за предназначението на предметите, произведени от пластмаси. Къде трябва да си спестим употребата на заместители и вместо тях, да ползваме оригиналните материали.

За момента, такъв анализ липсва. Заменен е от санкционни режими, продиктувани от икономически съображения: Какви санкции да наложим, за да съберем повече пари за екология. При такъв подход, употребата на пластмаси остава поголовна. Делът им в производствата непрекъснато се увеличава. От пластмасите са зависими: електрониката, автомобилостроенето, производството на текстил, мебели, опаковки, строителството.

След казаното в предходната част, изразът „енергийна война“ добива нов смисъл: Война за изцеждане на земната енергия и нейното унищожаване. Война срещу земята.

Благородните каузи

(1). Предстои затварянето на въглищните централи. Те замърсяват въздуха. Но това означава изпомпване на нови количества нефт, като заместител на въглищата. (2). Много еко организации се обявяват в защита на гората. Това също означава още нефт за производство на пластмасови заметители на дървесината. (3). Други организации се сражават срещу огрева с дърва. И това означава нови количества нефт за отопление.

Посочените каузи са много благородни, но благородните каузи в съвременния свят са оръжие:

(1). Знаем колко е благородна защитата на жените от домашно насилие и колко разрушително за традиционното семейство е приемането на Истанбулската конвенция.  (2). Да дадеш вода и подслон на бежанец или мигрант е много благородна кауза. А резултатите какви са: Насилствено преселение на цели народи. Насилствено освобождаване на териториите, които те населяват. Удавници в морето. Атентати в Европа и … тремор.

Уж благородните каузи разделят обществото на антагонистични групи. Всяват колебания. Парализират трезвото мислене. Блокират предприемането на бързи, верни действия. Затова в началото писах, че кашата от безброй благородни еко каузи прилича на лабиринт без посока и изход, който сее страхове. Пример:

Когато отвеждат животните към кланицата, те усещат това и уринират. Урината затопля въздуха и почвата. В условията на глобално затопляне не трябва да ядем месо. Не трябва да се отглеждат животни за месо, с цел да си спестим едно допълнително уриниране.

Страхът ражда безумие. В буквалния смисъл на думата, хората изтрещяват. Макар че не са популярни у нас, подобни идеи вече шестват из международните еко форуми.

Ако намалим драстично огрева с дърва и отглеждането на стада за месо, ще намалим драстично живата природа. Според правилото, тъкмо тя е ресурсът, който връща земната енергия обратно в земята. Преди да се включим в Донкихотовската битка срещу семейния комин е добре да си отговорим на въпроса: За какво се борим? Какво искаме да спасим - животните и гората или земята?

***

Дали след подобен текст човек би започнал да обръща повече внимание на материалите, от които са направени предметите в дома му? Дали би купувал по-малко пластмаси? - Не. За нас, обикновените хора, това е невъзможно. Естествените материали създават условия за здравословен живот. Много са скъпи. Не са по джоба ни. Така че ще продължим да живеем сред заместители и фалшификати. В такъв случай, има ли смисъл от подобни текстове? - Според мен, има. Защото е добре да живеем в съзнание:

Вълкът изяжда агнето, а то се храни с трева. Който държи семената, държи в шепата си цялата жива природа. От нефта се произвеждат пластмасови заместители на много природни ресурси. Който държи семената и нефта е пълновластен господар, а всички останали обедняват, докато му служат.

Да пазим старите сортове семена, доколкото са останали в шепата ни. Да ги садим, за да зреят всяка година в градините. Да гледаме на тях като на съкровище, което замества изкуствените заместители и връща свободата.

Да помним старите природни правила и да ги обясняваме на децата си ВКЪЩИ. Да не разчитаме, че някой друг, отвън ще свърши тази работа. Няма да я свърши. Ако не го направим ВКЪЩИ, децата ни ще живеят в страх и хаос от безброй „благородни“ каузи. Все по-често ще ставаме свидетели на такива отчайващи явления като детето Грета Тунберг. Поради липсата на знания, които сме пропуснали да им предадем, децата ни ще тропат с крак и ще заповядват на политиците да променят със закон посоката на вятъра.

Това е краят на този маловажен текст. Ако някой все още има нерви, може да прочете защо задължението да пазим и предаваме правилото за кръговрата на земната енергия е задължение на нас, българите:

Думи за брадвата

 

Някога завардваха проходи. Днес завардват газопроводи и петролни кладенци. Кръвожадни времена на войни, плячкосване и личностна деградация. Разликата е във вековете. Като цивилизовани отношения на човек към човека не сме мръднали много напред.

Цивилизацията и културата свързваме с уседналия начин на живот. Така е, не само защото хората строят градове и се учат да живеят без конфликти заедо, но и защото в дълги периоди от време обитават едно и също парче земя. Опознават поведението му при различни климатични условия. Изучават изискванията му. Опитват се да отговорят на тях. Да живеят в хармония със земята. Затова казваме, че земята се  КУЛТИВИРА и върху нея растат земеделски КУЛТУРИ.

Номадството също е известно от векове. Наричаме номадите скитнически племена, чергари. Днес използваме думата „глобализъм“. Глоблистите от изминалите хилядолетия са носители на много полезни за хората знания. Но когато говорим за екология, за взаимоотношения между човека и земята, е по-разумно да се доверим на цивилизацията и културата:

В древния календар на българите годините са периодизирани в 12 годишни цикли. Един цикъл отговаря на обиколката на Юпитер около слънцето. Планета, която предците са тачили и наричали Янкул. В календара се редуват 12 г. Мъжки (+) и 12 г. Женски (-) периоди. Всеки период отговаря на определен елемент. Елементите са пет. Подредбата им е според възникването на Битието, така както е описано в Библията. Всеки елемент има конкретно и обобщаващо значение, което се символизира с цвят:

1.Вода (черно) - 2. Огън (червено) - 3. Земя (жълто) - 4. Дърво (синьо) - 5. Метал (бяло)

От едната страна на Земята се намират двете природни стихии, носители на земната енергия - Вода и Огън. От другата страна на Земята се намират всички природни богатства. Дървото представя цялата жива природа - животни и растения. Цветът на дървото е син, защото такъв е цветът на нашата жива планета, погледната от космоса. Обвита в жива природа, земята е Синята планета. Металът представя всички подземни богатства.

***

Фън Шуй е древно китайско знание, което през 20ти век стана много популярно както в Европа, така и в Америка. Днес разполага с томове литература, програмни продукти, школи, дизайнерски ателиета и магазини по цял свят. Българските изследователи на Фън Шуй често посочват, че има прилики между китайското знание и нашата мартеница. Тук веднага добавяме и приликите с календара на българите. Например:

image Ин / Ян

(1). Всеизвестният знак Ин и Ян китайците наричат „Великият преход“ между Покой и Движение, Плюс и Минус, Мъжко и Женско начало. То е отразено в 12 г. периоди от нашия календар. А напречното сечение на усукания червен и бял конец на мартеницата е точно копие на китайския знак Ин и Ян.

image

Благодарение на пулсациите между плюса и минуса, земната енергия се материализира. Приема образа на различни материални обекти. Тези материални обекти очертават пътя на нейния кръговрат. Лесен за разбиране пример: Семка = покой. Дърво = движение (растеж). Водата напоява семката, за да се трансформира в Дърво. Огънят изгаря дървото, за да се трансформира в пепел = Земя.

(2). Във Фън Шуй основополагащо е знанието за елементите. Те са същите, както в нашия календар. При китайците са разработени много подробно. Едни от елементите са в хармония, а други - в конфликт. Според китайското знание, елементът Метал (подземни богатства) е в конфликт с елемента Дърво (жива природа). Защо подземните богатства са в конфликт с живата природа? - Вместо отговор, Фън Шуй добавя едно трето, предметно значение на Метала:

Металът е брадва. Подземните богатства са в конфликт с живата природа, защото брадвата сече дървото. Такъв отговор не ни е достатъчен. Хубавото е, че брадвата присъства и в българските ритуали, свързани с мартеницата:

***

За пръв път в годишния празничен календар мартеницата се появява още през м. януари на Бабинден. Тогава младата жена, която наскоро е родила, посещава дома на бабата - акушерка. Носи дарове, за да й благодари, че е помогнала при раждането. А бабата вързва на ръката на гостенката усукан червен и бял конец. Понякога на него виси пробита паричка. Тъкмо тази баба става персонифициран образ на баба Марта.

В детските книжки тя е изрисувана като здрава, широко усмихната зряла жена. Вместо гердан на врата й виси наниз от люти червени чушки - символ на мъжкото начало (Пижо). В ръката си държи хурка с надяната на нея бяла вълна - символ на женското начало (Пенда). Пижо и Пенда са 12 годишните Мъжки (+) и Женски (-) периоди от календара на българите. Те отразяват пулсациите на земната енергия, която приема различни материални образи: семка - дърво - земя.

Преди да пристъпи към раждането всяка акушерка измива ръцете си. Това действие е разиграно и в ритуала на Бабинден. Невестата полива вода над дръвника, за да измие бабата ръцете си. Там на отгледаното и вече отсечено дърво е забита брадвата.

Според цветовете в календара на българите, мартеницата е съставена от елементите Огън и Метал. Металът, осукан с Огън, вече не е метал. Той е разтопен метал. Лава - самата сила в сърцето на земята. От тук до следващия още по-обобщен образ стигаме лесно. Баба Марта е Земята, която бабува на целия живот и помага всяка пролет той отново и отново да се ражда. Земята е нашата Стара майка = Баба майка = Баба (Mother) = Баба Марта.

 

След раждането има един кратък период, в който новороденото все още не е стъпило здраво в живота. Тогава то стои вкъщи, за да не го зърнат „лоши очи“ и да го урочасат. В този период майката бди над него, въоръжена с цялата земна сила, вързана на ръката й. Когато той отмине, родителите могат да поканят гости, да изведат пеленачето, за да го покажат на съседите. Горе-долу по това време и ние виждаме щъркела, който носи бебето.

Щом видим щъркела, сваляме мартеницата и я вързваме на цъфнало дърво. Фолклористите казват, че има и друг още по-красноречив обичай: - Сваляме мартеницата и я слагаме под камък. Връщаме земната сила там, откъдето сме я взели. Получили сме мартеницата от нашата Стара майка - Баба Марта и пак я връщаме на нея. Всъщност, дали ще вържем мартеницата на цъфнало дърво или ще я сложим под камък е едно и също:

Човекът може да върне земната енергия обратно САМО чрез живата природа, която земята приема с готовност и без остатък. Брадвата е повратната точка в кръговрата на земната енергия. След нея енергията на живата природа поема по своя обратен път към земята. За да покажат колко важно за живота е не само да вземаме, но и да връщаме, отнетото от земята, сред всички сечива предците ни са избрали точно брадвата.

Само ако връщаме това, което сме отнели от земята, ще сме сигурни, че всяка пролет отново и отново ще виждаме щъркела, който носи новия живот. Само тогава земята ще „расте“. Ще става по-щедра и силна като камък. А усуканият червен и бял конец ще продължава да се върти вечно, вързан в кръг около дланта, която с труда си участва в кръговрата на земната енергия.

Големите символи са многозначни: Без бяла зима – няма огнено лято. Без грижа за белите коси – не се ражда млада червена кръв. Без бяла брадва – няма огнена лава. Няма и земя. Това ни казват предците. Тези, които са периодизирали календара по обиколката на планетата Янкул и са знаели, че цветът на нашата жива планета, погледната от космоса, е син.

***

Наскоро  ЮНЕСКО призна мартеницата за нематериално културно наследство на румънци, молдовци, македонци и …българи.

Тера прета (Terra Preta) е индианска черна земя. Преди повече от 20 века индианците от басейна на Амазонка владеели изкуството да трупат земя. Събирали растителни и животински отпадъци. Зазиждали ги в глинени тунели и предизвиквали бавно тлеене. След това наторявали нивите с богатата на органични вещества и въглени черна пепел. Днес под това име ще намерите рецепти и ресторанти, в които се предлага естествена, чиста храна. А находищата на Тера прета са известни като „ръчно направена земя“.

Преди около 40 века китайците създали своето знание Фън Шуй. Един от неговите талисмани за благоденствие и изобилие представлява 6 пробити монети, вързани с червен конец.
(Монета = метал = бял конец + червен конец = китайска мартеница.) Китайците държат своята „мартеница“ целогодишно в портмонето или окачена на стената.

Но тук твърдим, че задължението да пазим правилото за кръговрата на земната енергия не е на румънците, молдовците и македонците, нито на индианците и китайците, а на нас, българите. Защото ключът към знанието, вложено в мартеницата, е хвърлен в календара на българите, който отброява времето повече от 75 века.

Повече от 75 века ние, българите, вървим през прехода на времената, въоръжени с цялата земна сила, вързана на ръката ни. 20 века след Христос, 55 века преди Христос е логично да си зададем въпроса: Как се казва Родилката, която полива вода над дръвника? Кога по-точно е роден Младенецът и за какъв размер вечност говорим?

Доживяхме 7525 година, българи. Честита!



 





Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: martenitca
Категория: Лични дневници
Прочетен: 49705
Постинги: 40
Коментари: 40
Гласове: 33
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031