По китайското знание Фън Шуй съществуват 5 елемента (стихии). Два по два всички съседни елемента се намират в хармония. Два по два всички несъседни елемента (през един) се намират в цикъл на конфликт и разрушение. Зелените дъги свързват елементите в хармония, а червените линии свързват елементите, които са в конфликт.




Целта във Фън Шуй е да се хармонизират елементите. Така вечният и велик преход между противоположностите – Ин и Ян (тъмно/ светло, грубо/ нежно, мъжко/ женско…) ще се осъществява без трусове и опасности за човешкия живот.

Българското знание не е теоретизирано, за него знаем от практиката. Подредбата на стихиите в него, според Календара ни е: Вода, Огън, Земя, Дърво, Метал. Мартеницата е едно от най-убедителните доказателства, че сме имали знание, подобно на Фън Шуй. Нещо повече: Ако съдим по Календара, датиран на над 7500 години, нашето знание е с около 3000 години по-старо от китайското, за което се смята, че е на около 4000 г. Напречното сечение на мартеницата представлява знака Ин и Ян в бяло и червено. Той носи същия смисъл: мъжко/ женско начало или Пижо и Пенда.

Според Календара на българите, признат от ЮНЕСКО за най-точния календар или Розетата от Плисkа, която за много изследователи свързва дните от седмицата с планетите, нашите предци са имали солидни знания за космоса.Те ни казват, че единственият начин да се хармонизира човешкия живот с космоса не е да се хармонизират елементите, а - всичко да се хармонизира със Земята. Щом всичко е в хармония със Земята, значи е в хармония и с космоса:

Под формата на лед или пара, Водата е космичен елемент. Същото се отнася и за огъня – земното ядро, слънчевите изригвания, небесните светила. Подредбата на елементите в Календара на българите отразява възникването на света. От едната страна на Земята са началните космични елементи (Вода и Огън), а от другата – тези, които се намират и на земята (свързани са с бита ни)  -  Дърво и Метал (подземните и надземни блага). В горната схема сме запазили разположението на 5те елемента, за да се видят разликите с китайското знание, но може би ще е по-вярно да ги подредим така:

Дървото символизира живата природа. За нея е ясно: Тя се хармонизира със земята чрез изгаряне и превръщане в пепел (Земя). Може да наречем Метала – неживата природа. Неговият цвят е бял. За неживата природа не е толкова очевидно как може да се хармонизира и превърне в Земя. В мартеницата нашите предци са избрали да ни покажат, че и неживата природа трябва да се хармонизира и трансформира в Земя чрез Огън. Цветът на Огъня е червен.

Изследователите на фолклора казват, че в селища от Родопите към белия и червения конец на мартеницата се добавя и син или зелен конец – цвета на живата природа. С други думи – всичко над и под Земята трябва да се усуче с огън и да се превърне отново в Земя. Това става още по-видимо в обичая, след сваляне на мартеницата, тя да се слага под камък. Камъкът е силна земя – планина. Хармонизирането на живота с космоса става чрез хармонизиране на всичко със Земята и направата на силна Земя. (Подобна работа върши и вързването на мартеницата на цъфнало дърво.)

Метал (бяло) + Огън (червено) = Мартеница = силна Земя. Земята е най-силна на пролет, когато избухва в цъфтеж и започва да расте, събужда се, съживява се. Затова празнуваме деня на мартеницата (силна Земя) на 1ви март.

В текста „Бабин ден и Фън Шуй“ писах, че персонифицираният образ на мартеницата е жената, която бабува при раждането на бебето. Тази, която помага да се роди живота. Такова е и мястото на Земята. Силната Земя е другят образ на мартеницата.

Според Фън Шуй, голямото богатство на дома е Водата. (При нея т.н. велик преход Ин и Ян е съвсем очевиден. Водата е винаги в движение. Преминаването от лед в пара или течност става пред очите ни.) При нас, голямото богатство е Земята. Отразено е във фолклора ни, както и в имената „родина“, „родна стряха“, „земя“, „планина“ които са от женски род. Според българското разбиране, голямата цел е не хармонията между елементите, а силната Земя, която сама ще извърши хармонизирането с всичко живо и неживо в космоса.

***

Инициативата за създаването на Ден на Земята е българска. За първи път това честване се отбелязва в България през 1930 г. Първият състоял се празник е Денят на Българската земя. Той дава повод на тогавашния министър на Земеделието, Григор Василев, да поеме инициативата за създаването на Международния ден на Земята. Идеята му намира ентусиазирана подкрепа в Европа. Първоначално е предложена датата 21 март. 40 години по-късно към нашата инициатива се присъединяват Канада и Сащ. Денят става световен празник. Днес се чества на 22 април.

***

Terra preta (почва, създадена от човека)

Тера прета (черна земя) е почва с много високо съдържание на дървени въглища. Известна е като „Индианска черна земя“ от басейна на Амазонка. Преди не по-малко от 2500 години, индианците са владеели изкуството да трупат земя.

Случвало ми се е да чувам, че нашата земя е много добра.  Твърдят го хора, които разбират от земеделие. В сравнение с други места по света, у нас има дебел пласт почва. Ние приемаме това за даденост. Покрай мартеницата ми хрумва въпросът: Колко педи от тази земя е натрупана - „произведена“ от дедите ни? Те са знаели как да умножават земята.      

Големите символи са жилави израстъци с яки коренища в душите ни, които все още имат сила да ни натъжават и да ни се подиграват. Те притежават способността в процеса на битуването си да попиват новото време и да си присвояват нов смисъл, нови значения. Ето някои от тях.

(1). Без грижа за белите коси не се ражда млада червена кръв.

(2). Китайците, създателите на знанието за природните стихии, очевидно не се справят с подземната стихия – пластмаса.  Китай е един от най-големите производители на пластмаси. Китайските градове са потънали в смог.

(3). Ние, българите, които сме владели знанието да енергизираме и умножаваме земята, днес внасяме пръст. Пролетно време цветарските магазини са пълни с вносна пръст и смески. Не е изключено да дойде ден, в който нозете ни ще стъпват буквално по чужда земя.