Лъжата в тоталитарната държава беше много по-обмислена, аргументирана, сложна за разгадаване. Демокрацията ни донесе праволинейната истина:
Тръбата принадлежи на този, който има най-много бомби. Това е постулат. Ако някой човек, народ или група от народи стоят на пътя на тръбата - ще бъдат разпръснати. А тези, които откажат да го направят, ще бъдат пометени и изтрити от лицето на земята.
Вярно е, че нормалните хора, които все още са болшинство, не желаят да приемат тази сатанинска истина и при всяка следваща бомбардировка повтарят: Господи, нищо не може да се направи за милионите убити в Корея, Виетнам, Гватемала, Панама, Хаити, Конго, Лаос, Еквадор, Индонезия, Гана, Чили, Ирак, Авганистан, Либия, Югославия, Сирия… Списъкът е много по-дълъг. Вярно е, че нищо не може да се направи, но не защото сме безсилни пред бомбите, а защото всички ние, които въздишаме за невинните жертви сме съучастници в бомбардировките. До ушите сме оплескани в кръв.
Огледайте дома си и махнете от него пластмасите (течни, твърди, влакна, тъкани, пяна, пълнители). Ще останете сред четири голи стени. Нещо повече – ще останете гол, без дрехи, обувки и телефон. Често ни казват, че съвсем незначително количество от нефта се използва за производството на пластмаси. Няма как да е вярно, щом домът ви се пръска по шевовете от пластмаси: Подови настилки, пресовани с лабораторно синтезирани лепила, мебели от трески и талаш с изкуствени пълнители, синтетични килими, пердета, дамаски, цялата електроника, малката бяла техника, всички опаковки от хладилника, включително и вътрешността на самия хладилник, душ-кабини, лампиони, матраци, олекотени завивки, промазани якета, подметки, обувки и чанти от (хъм-хъм) еко-кожа, почти всички детски играчки, дрехи и цялата гама опаковки за козметика, храни, почистващи препарати. Живеем в свят с ЕДНОРЕСУРСНА икономика. Свят, който разчита основно на един единствен ресурс – нефта. Не се отнася само за бита, но и за строителството, за автомобилостроенето.
Макар че има и други възможности, съзнателно се стимулират технологии, базирани на нефта. (Санирането със стиропор е една от тях. Така се херметизират цели градове.) Можете ли да отгатнете каква ще бъде най-широко използваната суровина от 3D принтерите? – Пластмаса. Един от начините за изразходване на все повече нефт е рециклирането. Рециклирането не пести, а харчи допълнителни количества нефт и газ. Ето как става това:
Транспорт:
Енергия за транспортиране на използваната пластмаса: Пътят е от кофите за боклук - до завода за рециклиране и производство на гранулат – до завода за нов продукт – до търговската мрежа – до клиента. (При следващото рециклиране се изсмуква отново енергия за транспортиране. Процесът е многократен.)
Производство:
Енергия за производство на нови продукти от рециклирана пластмаса: Столът, произведен от масивно дърво, има много по-дълъг срок на годност от стол, произведен от трици и други дървесни частици пресовани с пластмасови пълнители. Ако масивният стол има срок на годност 10 години, а столът с пълнители – 5 години, това означава, че за производството на масивния стол се харчи енергия еднократно, а за същия период ще трябва да сменим два стола с пълнители. Изхарчената за тях енергиея е двойно повече. Съвсем съзнателно посочвам толкова кратък срок на годност за масивния стол. Спомнете си стола, който сте виждали в някой музей. Та той е на 200 или на 300 години…
Рециклирането е начин да увеличим зависимостта си от нефта, като към количествата нефт, които се използват директно за производство на пластмаси, се добавя допълнителнителни количества нефт за трансорт и производство на нови продукти с кратки срокове на годност. Рециклирането няма нищо общо с екологията, защото нарушава баланса на използваните природни ресурси.
Нефтът е природен ресурс. Природните ресурси са част от природата. Те не я замърсяват. Макар че са лабораторно създадени, пластмасите могат да се връщат в земята без да я замърсяват. В интернет ще намерите машинки (включително и за домашна употреба), които връщат пластмасите до нефт. От 1 кг. пластмаса, чрез стопяване, се получава около 1 л. нефт. Но тогава какво ще стане с владетелят на тръбата?
Да поизмием малко кръвта от ръцете си и с избора си, когато купуваме, да спестим някой и друг литър нефт, поне докато свърши войната в Сирия. Много страни не устояха и рухнаха под бомбите, а Сирия не се предава. Тя е най-великата страна днес.
Инициативата за създаването на Ден на Земята е българска. За първи път това честване се отбелязва в България през 1930 г. Първият състоял се празник е Денят на Българската земя. Той дава повод на тогавашния министър на Земеделието, Григор Василев, да поеме инициативата за създаването на Международния ден на Земята. Идеята му намира подкрепа в Европа. Първоначално е предложена датата 21 март. 40 години по-късно към тази инициатива се присъединяват Канада и Сащ. Денят става световен празник.
Календарът на българите разделя времето на периоди, всеки от които отговаря на определен елемент. Елементите и техните цветове са: Вода – черно, Огън –червено, Земя – жълто, Дърво – синьо, Метал – бяло.
Металът символизира подземните природни богатства (включително и нефта). Българската мартеница се състои от метал и огън. Тя ни казва, че за да има изобилие на земята, всичко получено от нея, не трябва да се задържа, а да се връща обратно в земята. Подземните богатства (бяло) се връщат обратно в земята чрез разтапяне с огън (червено). В някои краища на страната, вместо да я връзват на цъфнало дърво, хората и до днес слагат мартеницата под камък. Връщат обратно получените от земята дарове.
Партиите мислят за избори и енергийната ...
Американската герантокрация воглаве с из...