Думите са безчувствени към идеологиите. Неутрални. Еднакво добре могат да се изразят и леви, и десни идеи. Редом с тях в езика ни съществуват изкуствено създадени лингвистични конструкции, които целят да ни внушат определени идеи.

Наскоро излезе учебно помагало – речник на непознатите думи в литературните произведения, които децата изучават. Това са стари и излезли от ежедневната реч думи, чийто смисъл децата не знаят. Четенето на текст, който съдържа такива думи, е четене без разбиране. Специалистите наричат това „функционална неграмотност“. Функционалната неграмотност се отнася и за изкуствено създадените лингвистични конструкции, ако ги употребяваме без да си даваме сметка за внушенията, които те носят. Ето някои от тях:

НеПравителствена Организация

Голяма част от тези организации се финансират от чуждестранни правителствени фондове и други близки до чужди правителства институции. Например, Саудитска Арабия, Турция, Сащ. Те прокарват своите политики чрез тематиката на проектите, които финансират.

Ако темата е: Колко пола има в България, очевидно е, че финансиране ще спечелят джендър организации, които посочат повече от два пола. Покрай дискусиите за Истанбулската конвенция научихме, че тези джендър НПО, пръснати из цялата страна, посочват около 30 налични пола. Но в стремежа си да получат финансиране има и такива НПО, които посочват !200! пола.

Идеологическото внушение е заложено в самата конструкция на израза НПО. Включването на думата „неправителствена“ цели да внуши, че организацията е създадена по гражданска инициатива и изразява мнението на гражданското общество. Финансирането обаче, ни показва, че това не е вярно. Затова ще отнесем израза „Неправителствена организация“ към фалшивите новини.

В България има и организации, които финансират дейността си със собствени средства. За да говорим правилно и да сме „функционално грамотни“ може да ги наричаме, например, „Граждански организации“ (или по друг начин).

Целта е да ги разграничим от НПО. В Унгария това разграничение е направено със закон, но е възможно да стане и без закон, стига да осъзнаваме какво говорим. Например:

В България съществуват както НПО, така и Граждански организации.

Чуждестранен инвеститор/ Чуждестранен ликвидатор

Това е друга езикова конструкция с позитивен идеен заряд. Този заряд се носи от думата „инвеститор“. С израза се назовават ценни за страната чуждестранни фирми, които влагат сили, технологии и пари за икономическия просперитет на България. Изразът е създаден, за да внуши, че са необходими облекчения и преференции на чуждите пред българските предприемачи.

Без измерими критерии на инвестициите в пари и в материални активи, изразът „Чуждестранен инвеститор“ в много случаи се превръща в „Чуждестранен ликвидатор“. И до днес наричаме „Чуждестранни инвеститори“ такива фирми, които закупиха български заводи за 1 евро и станаха техни ликвидатори. Това означава, че използваме израза автоматично, без да го осмисляме. Говорим неграмотно.

Ислямска държава

Идеологическа езикова конструкция, от началото на войната в Сирия. Включването на думата „държава“ цели да внуши, че в Сирия съществува втора легитимна структура. Толкова легитимна, колкото е всяка държава. Изразът представя ислямистите като втора официална власт.

Фактът, че ислямиските групировки сами наричат себе си „Ислямска държава“ не оправдава широката употреба точно на този израз, защото групировките използват още много други имена. На географската карта такава държава няма, затова отнасяма израза към фалшивите новини.

Краен националист

За разлика от думата „патриотизъм“, национализмът е исторически обременен, тъй като съдържа в себе си памет за националсоциализма (нацизма). Добавянето на думата „краен“ засилва негативното внушение на езиковата конструкция. Идеологическата цел е да се внуши страх от връщането на фашизма, расизма, антисемитизма.

Крайни националисти – така големите български медии наричат част от управляващите днес партии в Словакия, Полша, Унгария, Австрия, Италия, България. Идеологическата конструкция се използва в медиите ударно преди изборите с цел сплашване и отдръпване на избирателите от патриотичните партии.

Както е видно, нито в България, нито в която и да е от споменатите държави след идването на власт на подобни партии, не се строят концентрационни лагери. Напротив, участващите в управлението патриоти и националисти се обявяват против разделянето на обществото чрез обособяване на групи по пол, религия, език. Против разделянето на обществото чрез дискриминация на едни групи и даване на специални преференции, например за циганите. Изразът „Краен националист“ е фалшива новина.

Коалиция на желаещите

Ние, българите, сме чувствителни към езика. Имаме празник на буквите. Смятаме, че разбираме от дума и не обичаме да ни се повтаря като на невменяеми. Например, доброволно доброволен съюз.

Щом е коалиция, то е ясно, че участниците в нея са се съюзили доброволно за постигането на някаква цел. Защо е необходимо да ни се повтаря, че те желаят да се съюзят, след като вече са се съюзили?

Коалицията на желаещите включва Дания, Британия, Испания, Италия и Япония. Това са страните, които подкрепиха Сащ в хуманитерната военна операция с бомби в Ирак. ООН не даде съгласие за военната интервенция.

Необходимо е изразът да внуши легитимност на коалицията въпреки липсата на решение от ООН. Затова се предявяват искания към нови страни за присъединяване към желаещите. Между тях е и България, която участва във военната интервенция от 2003 до 2008 г.

Лингвистичната конструкция съзнателно повтаря, че въпреки исканията от страна на Сащ, все пак страните вземат участие доброволно, по тяхно желание, макар и с малко натиск…

Ако решим да търсим български аналог на фразата „Коалиция на желаещите“, може да се опрем на знаменития израз: „Доброволно задължително пенсионно осигуряване“ (ДЗПО), който вече е променен на ЗДПО - „Задължително допълнително пенсионно осигуряване“.

Езикът ни е пълен с подобни изкуствени словоизлияния. Отличават се в потока на речта като кръпки, защото е трудно да бъдат произнесени без запъване и заекване. За разлика от всички обикновени думи, които са идейно неутрални, посочените изрази са създадени именно с цел въздействие върху мисленето. Тези изрази замърсяват езика точно поради това въздействие, което много често внушава неистини.

***

Изразът „фалшиви новини“ стана популярен по време на предизборната кампания на Тръмп. Той го използваше като обвинение към медиите, но медиите не са авторите на фалшивата фразеология. Тя се създава от екипи, свързани с партии и правителства – социолози, политолози, лингвисти, психолози… Формулировките са характерни със следното:

(1). Първо се изричат от политиците. (2). Следвайки точните изрази (без никакви промени в тях) медиите организират популяризирането на формулите в обществото. Това става чрез целенасочено повтаряне на точните изрази в избран отрязък от време.

Например, при обсъждането на опита за покушение над руско-британския агент Скрипал, формулировката „български чадър“ беше повторена безброй пъти.

Въпреки публикуваните писма на Георги Марков и спомени за него, събрани в книга, въпреки факта, че няма доказателства за убийството му от българска страна, формулировката вече се е настанила в съзнанието на хората. (3). Те сами включват фразата в речта си. Усвоили са я.

Друг пример: При обсъждането на Истанбулската конвенция зачестиха репортажите за домашно насилие, както и социологическите проучвания за броя на потърпевшите. Истамбулската конвенция сътвори и свой езиков шедьовър:

Климатичен бежанец

В буквален превод това е човек, който бяга от климата. Невероятно!

При такова стряскащо бягство, слушателят забравя, че „бежанец“ се нарича този, който бяга от война. А климатичните промени (продължителна суша, наводнения, вулкани, земетресения) са бедствия и за тях са създадени специални фондове за помощ на населението на място.

***

Тъй като тези изрази са „дървени“ (изкуствено създадени, ГМО), те дразнят слуха. Скърцат. Оказват влияние и върху мисленето на говорещия, който вече ги е усвоил. У нас има политици, които е трудно да изслушаш.

В писмени изявления това не личи толкова, но в телевизионно интервю е лесно да открием кои политици са най-поразени от синдрома на заучените изрази – внушения.

Тези хора не познават точката като препинателен знак. Ако бъдат прекъснати със страничен въпрос, въобще не отговарят на него и продължават да хвърлят ритмично в пространството заучени фалшиви фрази.

Колкото по-голямо е изобилието от Евроатлантически ценности, Правителствено неправителствени организации и Доброволно задължителни коалиции, толкова по-мизерно е мисленето. Автоматичното говорене изключва връзката: дума - мисъл.

Европейски патриотизъм

С наближаването на изборите за Европейски парламент все по-често ще чуваме този износен, похабен израз. Малко поизтупан от комунистическото минало, Интернационализмът отново зове за европейска солидарност и грозно свързва ЕС с Коминтерна. Защо не си го спестим? Да говорим направо за междуконтинентален, глобален и вселенски патриотизъм.

***

Изразите, за които говоря не са политическа терминология. Терминологията се използва в научната литература, а в случая говорим за изрази – обръщения към обикновените хора. Изрази, натоварени с идеология, които трябва да внушат определени идеи на масовия слушател.

Изразите – идеология са най-невидимата, най-скритата част на хибридната война. Те са нейната сърцевина. Ако се измерят показатели като честота на повтаряемост в медиите, вид прокарвана идеология и др.,  лесно ще се определи кои държави водят хибридна война на територията на България.

Мнозина ще кажат, че не е нужно да се взираме във всяка дума. Не е задължително да се интересуваме от политика, език, идеологии. Вярно е. Но е вярно също, че е добре да живеем в съзнание. А това е възможно само ако знаем какво говорим.

Иначе речта се превръща в несвързано бръщолевене, а говорещият – в магаре, натоварено с книги. Няма значение колко тона тежат думите в книгите, които влачи на самара магарето. С тях и без тях, магарето си остава добитък.