На 16 май ураганен вятър, дъжд и градушка опустуши Бяла Слатина, Плевен, Гривица. Вечерта на същия ден държавните ръководители от ЕС проведоха среща в София тех парк. Обсъждаше се насърчаването на иновациите и цифровизацията на съюза. Срещата се проведе в зала „Джон Атанасов“ – знаково име от близката история на компютрите. Знаково е и мястото. Знакова е тематика. Всичко е подбрано така, че да демонстрира българския принос във високите технологии и възможностите, които Съюзът предлага за стимулирането им днес. Усилията в тази област се полагат от години. Вече са на лице конкретни резултати:

Времето:

„Времето ще бъде типично за сезона. В събота ще има превалявания на някои места, а на други - не. В неделя ще бъде обратното. “

Подобна прогноза, базирана на сателити, дронове, измервателни станции  и всякакви високи технологии, чуваме ежечасно и по телевизията, и по радиото. Колкото по-високи са технологиите, толкова по-загадъчно става времето. Нещо повече – колкото по-високи са технологиите, толкова по-СТРАШНО става времето.

Пролет и есен наводнения заливат квартали. Отнасят  хора. Градушки помитат труда и надеждата за прехрана на бедните български села. Лошият стопанин – тоталитарната държава, с допотопната си техника успяваше да уцели градоносните облаци и да закърпи продънените язовири. Имаше градушки и хората ги помнеха с десетилетия, защото се случваха рядко. Откакто приватизирахме времето и то стана наше, градушките ни удрят всяка година. Задължително. Без пропуск. Медиите, които непрекъснато ни напомнят колко е „загадъчно“ времето, питат: Застраховахте ли се? А истинският въпрос е друг:  Защо, колкото и високо да се целим с високите си технологии, все не успяваме да нацелим черния облак над главата на човека с мотиката?

Зъбите на първобитните хора тракали при всяка гръмотевица. Първобитните хора принасяли жертви на разлютеното небе. Точно така постъпваме и ние: Хората се молят на Господ, хвърлят сол, правят молебени, припомнят си древни ритуали за омилостивяване на природата в градобитния „хай тех“ 21 век.

През последните години непрекъснато говорим за IT експерта. Търсим го с лупа. Обожаваме го. Обожествяваме го. В сравнение с него, човекът с мотиката е НУЛА. Той не е рентабилен. Нищо няма да купи. Нищо няма да продаде. С труда си на нивата, само ще нахрани децата си. Не се изплаща заради него да се харчат пари за стрелба по облаци.

Високите технологии се създават основно за военни нужди и за бизнеса. За бизнеса целите им са: пестене на суровини и материали, намаляване на производствените разходи, големи обеми готова продукция, високи продажби. За клиента тези цели намират отражение в така наречената „промишлена храна“. Свикнахме с нея. Хапваме я, макар че вносните зеленчуци тракат, като сглобени с винтове и болтове. Вероятно, скоро ще ги купуваме направо от железарията.  

Ослепяхме за простия факт, че най-високата технология за живот са децата. И най-високата технология за здравето на децата е итинската храна, произведена от човека с мотиката, не за продажба, а само и единствено за неговите деца.

Въпрос:

Ако имахте власт, как бихте постъпили:

А – Знам, че борбата с градушките може да е ефективна. Няма да пожаля нито средства, нито усилия и ще сложа край на това бедствие, което всяка година опустушава страната и обрича на глад хиляди семейства.

Б – Ще спестя парите за борба с градушките и с тях ще организирам ПРОМОЦИЯ НА ЗДРАВОСЛОВНОТО ХРАНЕНЕ.

Ето верния отговор:

Основната дискусия на тема „Здравословно хранене при децата“ е един от приоритетите на Българското председателство на Съвета на ЕС. Проведени са дискусии, срещи с експерти, конференции. Изготвен е план за промоция на здравословното хранене през целия живот.

***

Докато се появи политикът, който ще зачертае отговор "А", ще е полезно да си припомним обичаи срещу бедствия и градушки: На Георгьовден се пали слама, останала от Бъдни вечер. Огънят гори на висока могила. Докъдето се вижда – полето е защитето от град.
Ще намерите още по темата в раздела „Празници. Защита. Почистване“

http://podredidomasi.start.bg/